С изкачването на ескалатора нарастваше и шумът. Ив слезе на шесто ниво и се озова в новинарската стая, където цареше трескаво оживление.
Бюрата бяха едно зад друго, като помежду им имаше тесни пътечки за минаване. В телевизията, както и в полицията, работата продължаваше по двайсет и четири часа в денонощието. Дори сега, макар че минаваше полунощ, шест-седем станции излъчваха своите програми.
Ала както забеляза Ив, за разлика от преуморените полицаи със смачкани дрехи, понякога дори вонящи на пот, телевизионните водещи и репортери изглеждаха прекрасно, готови всеки момент да застанат пред камерата. Дрехите им бяха елегантни, бижутата — подбрани така, че да изглеждат добре на екрана, лицата им — грижливо гримирани.
Напрежението не спадаше нито за миг, всички новинари бяха погълнати от работата си. Едни говореха по видеотелефоните си — навярно предаваха информацията по сателитите. Други крещяха на компютрите си, които им отвръщаха със същото, докато се изписваха и получаваха данни, препращани на желания източник.
Картината изглеждаше напълно нормално, само че миризмата на долнопробно кафе се смесваше със зловонието на страха.
Един-двама души забелязаха Ив и понечиха да се изправят, вперили в нея изпитателни погледи. Студенината в очите й ги отблъсна като стоманен щит.
Тя се обърна към видеостената. Тъй като в сградата на Рурк имаше подобна стена, Ив знаеше, че всеки екран може да се използва за отделно изображение или в различни комбинации. Сега върху цялата видеостена се мъдреше Надин Фарст, седнала в студиото, на фона на познатата триизмерна картина, изобразяваща нюйоркските небостъргачи.
Надин също изглеждаше така, сякаш току-що е излязла от фризьорския салон и от гримьорната. Когато Ив се приближи до екрана, за да я чуе по-добре, очите на репортерката сякаш се впиха в нейните.
— Тази нощ отново бе извършено нелепо убийство. Луиз Кирски, служителка на тази телевизионна станция, беше заклана само на няколко крачки от сградата, откъдето предавам този репортаж.
Ив дори не изруга, когато Надин съобщи още няколко подробности и се обърна към Морз, който седеше до нея. Беше го очаквала.
— Една най-обикновена делнична вечер — произнесе Морз с отличната дикция на репортер. — Една дъждовна нощ в Ню Йорк. Но ето, че въпреки усилията на полицията за опазване на реда, отново е извършено убийство. Случайно се озовах на местопрестъплението, поради което най-достоверно мога да разкажа за това потресаващо деяние, отнело още един човешки живот.
Замълча театрално, за да прикове вниманието на зрителите, а камерата показа лицето му в едър план. — Открих окървавеното тяло на Луиз Кирски на стъпалата пред сградата, където двамата с нея сме работили толкова нощи и дни. Гърлото й беше прерязано, кръвта й шуртеше върху тротоара. Не се срамувам да призная, че се стъписах, че изпитах отвращение, сякаш миризмата на смъртта ме задушаваше. Стоях вцепенен, взирах се в нея и не можех да повярвам на очите си. Нима е мъртва жената, която не само познавах, но с която бяхме приятели, жената с която понякога имах удоволствието да работя. Възможно ли е да лежи бездиханна под дъжда?
Бледото му, сериозно лице изчезна от екрана и беше заменено от ужасяващо натуралистична фотография на трупа.
„Не се спират пред нищо“ — с отвращение си каза Ив и гневно се обърна към човека зад най-близкото бюро:
— Къде е студиото?
— Моля?
— Попитах къде е проклетото, студио? — Тя посочи към екрана.
— Ами…
Побесняла от гняв, младата жена се наведе и постави ръце от двете страни на бюрото му.
— Да не би да искаш набързо да наредя да закрият тази станция?
— Дванайсето ниво, студио А.
Ив се обърна и бързо тръгна към ескалатора, където се сблъска с Фийни. Побърза да го скастри:
— Докато се натуткаш, може и вече да не си ми нужен.
— Хей, идвам чак от Ню Джърси, бях да видя нашите. — Той не я заразпитва, а мълчаливо закрачи редом с нея.
— Трябва ми заповед за спирането на този репортаж.
— Трудна работа. — Фийни се почеса по главата. — Най-вероятно е да разрешат конфискация на материала, заснет на местопрестъплението. — Забелязал погледа й, той сви рамене. — Хвърлях по едно око на телевизора в колата, докато пътувах насам. — Те ще си го приберат обратно, но положително ще ги забавим с няколко часа.
— Захващай се за работа. Необходими са ми абсолютно всички сведения за жертвата. Тук навярно имат досието й.