Выбрать главу

— Елементарна задача.

— После ги прехвърли в компютъра ми. След малко ще бъда в кабинета си.

— Готово. Нещо друго?

Ив намръщено впери поглед в звукоизолираната бяла врата на студио А.

— Не си тръгвай. Възможно е да ми потрябваш.

— На твое разположение съм.

Вратата беше заключена, над нея светеше надпис „В ефир“. Ив изпита непреодолимо желание да извади пистолета си и да стреля в заключващото устройство, ала се въздържа и с всичка сила натисна алармения бутон.

— Канал 75, в момента се излъчват новини на живо — произнесе мелодичен електронен глас. — Моля, съобщете какъв е проблемът.

— Полиция! Спешно! — Тя вдигна картата си към малкия скенер.

— Лейтенант Далас, моля изчакайте, докато преценим дали да удовлетворим молбата ви.

— Това не е молба — спокойно заяви Ив. Веднага отворете вратата, в противен случай ще бъда принудена да вляза със сила, съгласно точка 83 Б от закона.

Разнесе се тихо бръмчене и съскане, сякаш компютърът размишляваше, след което изрази раздразнението си. После обяви:

— Отварям вратата. Моля, пазете тишина и не престъпвайте бялата линия. Благодаря ви.

Температурата в студиото беше поне с десет градуса по-ниска. Ив измарширува до стъклената преграда, откъдето се виждаха Надин и Морз, седнали пред камерите, и почука толкова силно, че режисьорът пребледня от притеснение. После отчаяно й направи знак да пази тишина. В отговор Ив му показа значката си.

С очевидно нежелание той отвори вратата и я покани вътре, след което се сепна:

— Предаваме на живо! — Отново се зае с работата си и нареди: — Насочи трета камера към Надин. На заден план снимка на Луиз. Маркирай.

Роботите моментално изпълниха нарежданията му. На контролния монитор се появи усмихнатото лице на Луиз Кирски.

— По-бавно, Надин, не бързай толкова. Си Джей, след десет секунди е твой ред.

— Прекъсни за реклама — заповяда му Ив.

— По време на новините не са предвидени реклами.

— Прекъсни, или ще наредя да прекратят излъчването.

Режисьорът сбърчи вежди и се изпъчи.

— Хей, слушай…

— По-добре ти слушай! — Ив грубо заби показалеца си в гърдите му. — Веднага освободи свидетеля ми. Прави каквото ти казвам, иначе конкуренцията ще обере всички точки, когато им съобщя как хората от Канал 75 пречат на полицията да разследва убийството на собствената им служителка — Режисьорът се поколеба, при което тя повдигна вежди. — Освен това нищо чудно да ми се стори, че изглеждаш подозрително. Хей, Фийни, този тук не ти ли прилича на хладнокръвен убиец?

— Взе ми думите от устата. Май ще е по-добре да го приберем на топло и да си побъбрим. Но първо ще го съблечем гол и ще го претърсим основно.

— Почакайте, почакайте! — Режисьорът избърса устните си и реши, че едно деветдесетсекундно рекламно прекъсване няма да навреди никому.

— След десет секунди пускаш рекламата за Зини. Си Джей, приключвай. Музика. Първа камера, дай общ план. Стоп. — Пое си дълбоко въздух и заяви: — Ще подам официално оплакване.

— Гледай да не забравиш. — Ив тръгна към дългото, черно бюро, където седяха Морз и Надин.

— Имаме право да… — започна Морз.

— Сега ще ти кажа какви са ти правата — прекъсна го тя. — Имаш право да се обадиш на адвоката си да те чака в полицейското управление.

Репортерът пребледня като платно.

— Значи ме арестуваш. Боже Господи, да не си откачила?

— Ти си единственият свидетел, педераст такъв. И докато не дадеш показания пред мен, изрично забранявам да информираш когото и да било. — Ив хвърли унищожителен поглед към Надин и обяви: — Налага се сама да довършиш загубения си репортаж.

— Ще дойда и аз. — Надин се изправи, коленете й се огънаха. За да заглуши яростните крясъци от апаратната, тя изтръгна слушалката от ухото си и я запрати на пода. — Аз сигурно съм последният човек, с когото Луиз е разговаряла.

— Добре. Да тръгваме. — На излизане тя се ухили иронично на режисьора в апаратната и извика:

— Вместо новините пусни онзи стар филм за нюйоркската полиция. Истинска класика.

— Е, какво се получи, Си Джей? — Макар да беше в отвратително настроение, Ив се съблазни да подразни репортера. — Най-сетне ми падна в ръцете. Удобно ли ти е?

Макар все още да беше много бледен, той критично огледа помещението и злобно отбеляза:

— Няма да е зле поне да пребоядисате.

— Опитваме се да го вместим в бюджета си. — Тя се настани на масата и задиктува: — Първи юни. — Божичко, кога си отиде май? — Обект на разпита: Си Джей Морз. Разпитът се провежда в помещение В, от лейтенант Ив Далас, относно убийството на Луиз Кирски. Час: 00:45. Господин Морз, уведомен сте за правата си. Желаете ли адвокатът ви да присъства по време на този разпит?