Репортерът посегна към чашата с вода и отпи една глътка.
— Обвиняваш ли ме в нещо?
— В момента — не.
— Да продължаваме тогава.
— Си Джей, спомни си какво се случи и го опиши подробно.
— Добре. — Той отпи още една глътка вода, сякаш гърлото му беше пресъхнало. — Открих я, когато се канех да вляза в сградата. Заедно с друг колега трябваше да представя късните новини.
— Кога дойде на работа?
— Мисля, че беше единайсет и четвърт. Тръгнах към входа за източното крило — повечето от нас го предпочитат, тъй като от там пътят към новинарската стая е по-кратък. Валеше проливен дъжд, затова изскочих от колата и се затичах към сградата. Видях нещо в подножието на стълбите, но отначало не разбрах какво е.
Млъкна, закри лицето си с длани и силно потърка страните си. После продължи:
— Не можах да различа какво е до мига, когато се приближих до него. Помислих си… всъщност не знам какво си помислих. Май това, че някой здравата се е изтърсил по стълбите.
— Не позна ли жертвата?
— Ами… качулката — и той вдигна безпомощно ръце, — беше закрила лицето й. Наведох се и понечих да я отметна. — Той потръпна. — Тогава видях кръвта… гърлото й беше… Имаше много кръв — повтори и закри очите си с длан.
— Докосна ли тялото?
— Не съм сигурен… не, не посмях. Гледах я как лежи с прерязано гърло. Очите й бяха страшни. Не посмях да я докосна. — Отпусна ръка и с огромно усилие се овладя. — Прилоша ми и повърнах. Вероятно се присмиваш на слабостта ми, а Далас? Пропускаш факта, че някои реакции са присъщи на нас, обикновените хора. Локвата кръв, очите на мъртвата… Господи! Разтреперих се от страх, повърнах, после се втурнах в сградата. Видях човек от охраната и му съобщих какво съм видял.
— Познаваше ли жертвата?
— Разбира се. Луиз работеше предимно с Надин, но сътрудничеше както на мен, така и на други колеги. Беше много способна, успяваше да долови и най-малката подробност. Бе една от най-добрите монтажистки. — Посегна към каната на масата. Ръката му трепереше толкова силно, че водата се разплиска. — Господи! Защо е била убита? Не беше сторила зло никому!
— Виждал ли си я и друг път да напуска сградата през този изход и по същото време?
— Не… нямам представа… По това време би трябвало да е в монтажната — ожесточено заяви Морз.
— Бяхте ли близки, имам предвид в личен план?
Той рязко вдигна глава и присви очи.
— Опитваш се да ми го лепнеш на мен, така ли? Умираш от желание да ме изкараш убиец.
— Отговори на въпроса ми, Си Джей. Бяхте ли любовници?
— Луиз си имаше приятел. Все разправяше за някакъв си Бонго. С нея бяхме само колеги, Далас.
— Дошъл си на работа в единайсет и петнайсет. Къде беше преди това?
— У дома. Преди нощна смяна гледам да подремна няколко часа. Нямаше да излъчват мой материал, поради което не ми се налагаше да се подготвям по-специално. Просто щях да направя обзор на случилото се през деня. Около седем вечерях с приятели, прибрах се вкъщи приблизително след час и си легнах. — Сложи лакти на маста и подпря глава на ръцете си. — Будилникът иззвъня в десет. Малко преди единайсет потеглих с колата си към службата. Казах си, че трябва да тръгна по-рано заради лошото време. Господи! Господи! Защо се случи това!
Ако не го беше видяла как хладнокръвно говори пред камерата минути, след като бе открил тялото, Ив можеше и да го съжали.
— Видя ли някого на местопрестъплението или в близост до сградата?
— Само Луиз. По това време улицата е безлюдна. Почти никой не влиза и излиза от сградата. Не видях никого. Само Луиз. Само Луиз.
— Добре, Си Джей, засега това е всичко.
Морз остави обратно чашата, която поднасяше към устните си.
— Свободен ли съм?
— Да. Искам да ти напомня, че ако в качеството си на свидетел си укрил или си пропуснал да съобщиш информация, ще бъдеш обвинен в съзнателно затрудняване на разследването. — Усмихна му се сияйно и добави: — Моля да ми съобщиш имената на приятелите, с които си вечерял. Не предполагах, че изобщо имаш такива.
Когато изведоха Морз, Ив остана замислена на мястото си преди да влезе Надин. Очакванията й се бяха оправдали, убиецът действаше по един и същ сценарий. Отново я обзе чувството за вина. Отвори папката и се загледа в ужасяващите снимки на трупа. Когато вратата се отвори, побърза да ги обърне наопаки.
Сега Надин нямаше нищо общо с елегантната, прекрасно гримирана и фризирана жена, която преди малко стоеше пред камерите. Лицето й беше мъртвешки бледо, очите й — подпухнали, устните й потръпваха в нервен тик. Ив безмълвно й направи знак да седне и й наля вода в чиста чаша. После язвително отбеляза: