Като се мъчеше да преодолее собственото си чувство за вина, Ив побутна чашата с вода към нея.
— Пийни! И гледай да се успокоиш.
Надин трепереше толкова силно, че разплиска водата в чашата, въпреки че я хвана с две ръце. Помисли си, че едно бренди ще й се отрази много по-добре. После рече:
— Подобно на теб непрекъснато се сблъсквам с престъпления и ужасяващи гледки.
— Знаела си, че е мъртва и все пак си излязла да погледнеш — сопна се Ив.
— Трябваше да се уверя. — Тя вдигна насълзените си очи към лицето на Ив. — Ставаше въпрос за нещо лично, Далас. Когато слухът за случилото се разнесе, не исках да повярвам.
— Как разбра?
— Някой чул как Морз крещи на охраната, че е извършено убийство и че пред входа лежи труп. — Потърка уморено слепоочията си. — Виковете му мигновено привлякоха вниманието на всички. После… знаеш, че слуховете се разнасят светкавично. Когато чух за убийството, тъкмо провеждах втория си разговор. Прекъснах го, изтичах долу. И видях Луиз. — Усмихна се тъжно. — Бях там първа — преди операторите и преди ченгетата.
— С риск заедно с приятелчетата ти да заличите всички следи. — Ив махна с ръка. — Това е свършен факт. По-добре ми кажи някой докосна ли я?
— Да не би да ни мислиш за толкова глупави? Очевидно беше, че Луиз е мъртва. Нали разбираш, огромната рана, локвата кръв… Въпреки това повикахме линейка. Първата група полицаи пристигнаха след броени минути. Наредиха ни да влезем обратно в сградата и запечатиха вратата. Разговарях с една служителка на полицията. Май се казва Пийбоди. — Отново разтърка слепоочията си, но не защото я болеше главата, а защото усещаше странно изтръпване. — Казах й коя е жертвата и отидох да подготвя предаването. Ала една мисъл не ми даваше покой. Бях жива, стоях пред камерата, а Луиз лежеше мъртва на тротоара. Аз трябваше да бъда на нейното място.
— Никой не е трябвало да бъде на нейното място.
— Убихме я, Далас. — Репортерката вече се бе овладяла. — Ние с теб я убихме.
— Вероятно ще ни тежи на съвестта. — Тя си пое въздух и се приведе. — Опиши ми отново всичко, Надин. С най-малките подробности.
Тринайсета глава
Ив си мислеше, че понякога досадната, рутинна полицейска работа внезапно дава резултат. Също като при игралния автомат, в който пускаш монети с безсмислено упорство и безнадеждност. И затова си безкрайно изненадан, щом джакпотът падне в ръцете ти.
Точно така се почувства Ив, когато Дейвид Анджелини попадна в ръцете й.
Имаше още някои неизяснени подробности около убийството на Кирски. Най-положително беше уточняването до секунда на случилото се в краткия интервал от време между излизането на Луиз от сградата и откриването на трупа.
И така, Надин се отказва от обичайната си почивка. Кирски излиза, минава през пропуска във фоайето приблизително в 23:04. Озовава се на улицата, където я връхлитат проливният дъжд и ножът. Минути след това Морз (вече закъсняващ за работа) пристига с колата си, едва не се препъва в трупа, повръща и хуква в сградата да съобщи за убийството.
Всичко се бе случило много бързо.
За всеки случай Ив се залови да преглежда дисковете от камерите, охраняващи вратите към паркинга на телевизионната станция. Съществуваше теоретична възможност убиецът да е минал през тях. После спира колата, приближава се към изхода в очакване на Надин, заколва Луиз по погрешка, скача в автомобила си и изчезва.
Втората възможност беше нападателят да е прекосил паркинга пеш, точно както е възнамерявала да направи и Луиз. Хората от охраната едва ли са му обърнали внимание, тъй като задачата им е да осигурят на служителите от телевизията свободни места за паркиране.
Ив преглеждаше дисковете по задължение, но и защото тайно се надяваше, че ще открие несъответствие в историята на Морз. Той лесно би разпознал дъждобрана на Надин, освен това знаеше за навика й да излиза сама преди новините в полунощ.
Инстинктивно го ненавиждаше и нищо не би й доставило по-голямо удоволствие от това да го тикне зад решетките.
В този миг забеляза на екрана как някаква двуместна кола италианско производство се промъква като блестяща котка към вратите на паркинга. Беше я виждала и преди, пред дома на командира, когато отиде там след траурната церемония.
— Стоп! — извика тя и кадърът застина на екрана. — Увеличение в сектори двайсет и трети до трийсети. Цял екран. — Апаратът изщрака, сетне задрънча и изображението затрепка. — Ив нетърпеливо скръцна със зъби и удари монитора с длан, при което трептенето престана. — По дяволите, ето до какво води липсата на пари. — След миг на лицето й грейна доволна усмивка. — Я виж, господин Анджелини!