— Действително имах среща, която отмених. Опитваме се… опитвам се да разширя дейността на фирмата. Проявяваме интерес към развлекателната индустрия. Разработили сме проекти за нови програми и за филми, предназначени за домашните видеотеки. Осъществяването на тези проекти до голяма степен зависи от Карлсън Йънг, шефът на отдел „Забавни програми“ в Канал 75. Трябваше да се срещнем в неговия кабинет.
— Не е ли било късничко за делова среща?
— В този бизнес няма определено работно време. И двамата бяхме заети и късният час ни устройваше.
— Защо не уредихте въпроса по видеотелефона?
— В повечето случаи постъпваме така. Но знаехме, че назрял моментът да се срещнем. Надявахме се — все още се надяваме — есента да осъществим първия си проект. Вече разполагаме с добър сценарий и със снимачен екип. — Той говореше така, сякаш беше забравил за присъствието на Ив. — Подписахме и договори с някои от актьорите.
— Значи е трябвало да се срещнете с Карлсън Йънг от Канал 75 късно вечерта.
— Да. Валеше проливен дъжд, закъснявах. — Дейвид вдигна глава. — Обадих се на Йънг, докато пътувах с колата. Малко преди единайсет му се обадих, защото разбрах, че ще закъснея.
— Естествено ще проверим всичко, господин Анджелини.
— Когато пристигнах пред сградата на телевизията, умът ми беше на друго място, мислех си за… проблемите, свързани с набиране на актьорите. Трябваше да карам към главния вход, но бях доста разсеян и завих към страничния. Когато осъзнах грешката си, спрях колата, за да се върна на заден ход. В този момент забелязах… — Той избърса устните си с носна кърпа. — Забелязах някаква жена да излиза от сградата. После зърнах друг човек — навярно се беше спотайвал в мрака, наблюдавайки изхода. След това всичко стана с мълниеносна скорост. Жената се обърна и за секунда видях лицето й, осветено от лампата над вратата. Непознатият рязко замахна, сетне… О, Боже! Видях как кръвта бликна като фонтан. Отначало не можах да повярвам на очите си. Жената се строполи на земята, а онзи побягна като стрела.
— Какво направихте?
— Ами… нямам представа колко време съм седял като вцепенен. По едно време осъзнах, че колата се движи. Шофирах машинално, като насън. Всичко ми се струваше нереално — дъждът… фаровете на колите, минаващи по улицата. После се озовах пред дома си, нямам представа как съм стигнал до тук. Обадих се на Йънг, съобщих му, че съм възпрепятстван да се срещнем и се уговорихме за друг ден и час. Влязох вкъщи, където нямаше никой. Взех приспивателно и си легнах.
За миг Ив остана безмълвна, после бавно изрече:
— Да проверим дали правилно съм ви разбрала. Отивал сте с колата си на среща. Завивате в погрешна посока и ставате свидетел на зверското убийство на една жена. После подкарвате автомобила, прибирате се у дома и телефонирате, за да отмените срещата. След това си лягате.
— Да, точно така беше.
— И не ви мина през ума да излезете от колата и да помогнете на жертвата? Или да повикате по видеотелефона полиция или линейка?
— Бях толкова потресен, че не можех да разсъждавам.
— Не сте бил на себе си. Прибирате се у дома, взимате приспивателно и си лягате.
— Колко пъти да ви го повтарям! — озъби се той. — Трябва да пийна нещо. — С лепкави от пот пръсти натисна копчето и нареди: — Донеси водка. Цялата бутилка.
Ив замълча, оставяйки го да се пържи в собственото си масло. Дроидът донесе бутилка „Столичная“ и ниска чаша. Младата жена мълчаливо наблюдаваше как Анджелини си наля водка и жадно отпи.
— Не можех да направя нищо — промърмори той, очевидно изнервен от мълчанието й, което беше и делата й. — Това не ме засягаше.
— Преди няколко седмици майка ви беше убита по същия брутален начин, който описахте. Но вие твърдите, че случилото си не ви засяга.
— Донякъде в това е проблемът. — Наля си втора водка, отпи голяма глътка и потръпна. — Бях изпаднал в шок и… бях изплашен до смърт. Насилието ме ужасява, лейтенант. Професията на майка ми я сблъскваше непрекъснато с него, не разбирах как може да го понася така хладнокръвно. Тя разбираше същността на насилието — промълви Дейвид.
— А вие не можехте да се примирите с този факт, с мисълта, че майка ви е била силна жена, която не се страхува от насилието и се бори срещу него.
— Обичах я — задъхано произнесе той. — Обичах я много. Ала когато видях как убиват онази жена по същия начин, по който загина майка ми, първата ми мисъл беше да избягам.
Замълча и допи водката си, после продължи:
— Мислите ли, че не подозирах за проучванията ви относно личния ми живот и финансовото ми състояние? Знаех, че съм сред заподозрените. Доколко би се утежнило положението ми, ако ме обвинят в друго убийство?