Ив се изправи и заяви:
— Скоро ще научите отговора на този въпрос.
Четиринайсета глава
Тя проведе следващия разпит на Анджелини в голата, неуютна стая на полицейското управление. Този път присъстваха и тримата му адвокати. Облечени с официални костюми на тънки райета, те седяха редом с клиента си и фиксираха Ив с ледените си погледи.
Тя мислено ги нарече Мо, Лари и Кърли.
Очевидно Мо беше натоварена със задачата да води „преговорите“. Имаше дрезгав глас и беше късо подстригана. Колегите й рядко се намесваха, но гледаха строго и с важен вид си записваха по нещо в бележниците с жълти страници, които явно бяха любими на всички в тяхната професия.
От време на време с набръчкано в размисъл чело, Кърли натискаше бутоните на компютърния си бележник и заговорнически шепнеше в ухото на Лари.
— Лейтенант Далас, моят клиент с удоволствие ще ви съдейства. — Мо скръсти ръце върху масата. Ноктите й, дълги близо три сантиметра, бяха лакирани в аленочервено и напомняха ноктите на хищна птица.
— Досега нямаше желание да го стори и сама ще се убедите, ако прослушате показанията му — сухо отбеляза Ив. — След като се отрече от първоначалната си версия, клиентът ви призна, че е напуснал мястото на престъплението без да си направи труда да уведоми съответните власти.
Мо въздъхна театрално.
— Естествено можете да подведете под отговорност господин Анджелини заради този пропуск. От своя страна ние ще пледираме за невъзможност от негова страна да разсъждава логично, предизвикана от шока и от душевната травма, причинена от смъртта на майка му. Напразно ще загубите времето на съда и парите на данъкоплатците.
— Все още не съм обвинила клиента ви в… тези „пропуски“. Става въпрос за нещо много по-сериозно.
Кърли надраска нещо в бележника си и го подаде на Лари. Двамата се намръщиха и шепнешком взеха да се съвещават.
— Предполагам знаете, че клиентът ми действително е имал среща в сградата на Канал 75.
— Да, но я е отменил в единайсет и трийсет и пет. Странно, че невъзможността да разсъждава логично и душевната травма не са му попречили да се занимава със служебни дела. — Преди Мо да успее да й възрази, Ив се обърна и строго изгледа Анджелини. — Познавате ли Надин Фарст?
— Знам коя е. Виждал съм я по телевизията. — Поколеба се за миг и шепнешком се консултира с Мо. После кимна. — Няколко пъти се бяхме срещали на светски събития и след смъртта на майка ми проведох кратък разговор с нея.
Ив вече знаеше това и опита нов подход, за да впримчи „жертвата“ си.
— Сигурна съм, че сте гледал репортажите й с подчертан интерес, тъй като бяха посветени на наскоро извършените убийства. На убийството на майка ви.
— Лейтенант, не разбирам каква е връзката между интереса на моя клиент към новините, отразяващи убийството на майка му, с престъплението, извършено срещу госпожица Кирски.
— И аз си задавам същия въпрос. Гледал ли сте репортажите на Надин Фарст през последните няколко седмици, господин Анджелини?
— Разбира се. — Беше се окопитил дотолкова, че говореше иронично. — Добра реклама ви направиха, лейтенант.
— Какво ви влиза в работата?
— Намирам за отвратително държавен служител да се възползва от чуждата трагедия, за да се прослави.
— Говорите така, сякаш ми имате зъб. — Ив небрежно сви рамене. — Госпожица Фарст също се прослави.
— За съжаление свикнахме с факта, че хора с нейната професия напредват в кариерата благодарение на чуждата мъка и скръб.
— Защо, не харесвате ли репортажите й?
Търпението на Мо очевидно започна да се изчерпва.
— Лейтенант, какъв е смисълът на всичко това?
— Не се намираме в съдебната зала, следователно не съм длъжна да ви обяснявам мотивите си. И така, господин Анджелини, подразниха ли ви репортажите й. Или може би ви вбесиха?
— Аз… — Дейвид замълча, тъй като адвокатката предупредително го стрелна с поглед. После продължи, внимателно подбирайки думите си: Произхождам от известна фамилия. Свикнал съм медиите да проявяват интерес към семейството ми.
— Моля да говорите по същество — намеси се Мо.
— Това е най-същественият въпрос. Когато са я убили, Луиз Кирски била облечена с дъждобрана на Надин Фарст. Знаете ли, господин Анджелини, мисля, че престъпникът не е убил набелязаната от него жертва. Мисля, че е дебнел Надин, а Луиз просто е избрала неподходящо време да хукне през дъжда за цигари.
— Повтарям, че това изобщо не ме засяга. — Извърна поглед към адвокатите си, сякаш търсещ подкрепа. — Бях свидетел на убийството. Това е всичко.