Выбрать главу

Рурк знаеше, че Ив размишлява. И се тревожи. И крои планове. Пристъпи безшумно, както се бе научил още навремето по уличките на Дъблин, по кейовете и мръсните свърталища из целия свят. Когато седна на ръба на ваната и впери поглед в Ив, тя остана неподвижна още няколко минути. Ала Рурк разбра, кога тя усети присъствието му.

Ив отвори златистите си очи, в които нямаше следа от предишната умора, и ги впи в неговите. Неизменно изпитваше нещо като шок при вида му. Сините очи грееха върху лицето му, сякаш изрисувано от велик художник — маслен портрет на ангел, извършил грехопадение. Това красиво лице, обрамчено от гъста черна коса, непрестанно я удивляваше.

Повдигна вежда, наклони глава и заяви:

— Перверзен тип!

— Не забравяй, че си в моята вана. — Без да откъсва поглед от нея, той плъзна ръка под водата и докосна гърдите й. — Ще се свариш.

— Обичам горещата вода, особено днес.

— Имала си труден ден.

„Знае за случилото се“ — каза си Ив и се опита да потисне гнева си. Рурк винаги беше отлично осведомен. Тя леко се размърда, когато той стана и отиде до електронния бар, вграден в стената. Разнесе се тихо жужене и автоматът поднесе две кристални чаши, пълни с вино.

Рурк отново се настани на ръба на ваната и подаде едната чаша на Ив.

— Не си се наспала, не си хапнала нито залък…

— Службата го изисква — отвърна тя и си помисли, че виното има вкус на разтопено злато.

— Все пак съм разтревожен за теб, лейтенант.

— Много лесно се тревожиш.

— Обичам те.

Сърцето й се сви при тези думи, изречени от мелодичния глас, който й навяваше странни асоциации с мъглата в Ирландия. Невероятно, но беше убедена, че е искрен. Не знаеше какво да му отговори, затова се намръщи и се втренчи в чашата си.

Рурк остана безмълвен и успя да прикрие раздразнението си от липсата на отговор.

— Ще ми разкажеш ли какво се е случило със Сисли Тауърс?

— Познаваше я, нали? — сряза го Ив.

— Бегло. Разбира се, срещали сме се в обществото, имахме делови контакти предимно чрез посредничеството на бившия й съпруг. — Отпи глътка вино и се загледа в облаците пара, издигащи се от ваната. — Струваше ми се достойна за възхищение — много умна и опасна.

Ив се поизправи във ваната, докато водата едва покриваше гърдите й.

— Опасна ли? За теб?

— Не конкретно за мен. Прокурор Тауърс беше заклет враг на безчестието, на беззаконието изобщо и на всички престъпници. Слава богу, че поправих поведението си.

Ив не беше напълно убедена в последното, но нямаше желание да спори. Вместо това продължи:

— Макар че си я познавал бегло и че си имал само делови контакти с нея, сещаш ли се за някого, който би искал да я убие?

Той отново отпи от виното, този път по-голяма глътка.

— Това разпит ли е, лейтенант?

Ироничната нотка в гласа му я накара да настръхне и тя троснато заяви:

— Да речем.

— Както обичаш. — Рурк се изправи, остави встрани чашата и взе да разкопчава ризата си.

— Какво правиш?

— Включвам се в играта, ако мога така да се изразя. Щом ще бъда разпитван от гола полицайка и то в собствената ми вана, защо и аз да не се присъединя към красивото ченге.

— По дяволите, Рурк, това не е шега, става дума за убийство.

Той потръпна, когато водата едва не го опари.

— Не е необходимо да ми го напомняш. — Погледна я през образувалата се пяна и заяви: — Сигурно наистина съм перверзен, щом се наслаждавам, когато те дразня. — И без да дочака отговора й, който положително щеше да се състои от нецензурни думи, той продължи: — И какво в теб ме привлича така неотразимо, дори когато седиш тук с невидима значка, прикрепена към прекрасната ти гръд?

Плъзна ръка под водата, докосна глезена й, прасеца и свивката на коляното, тъй като знаеше, че това й действа възбуждащо. Сетне промърмори:

— Желая те. Сега.

Ив усети, как пръстите й, стискащи чашата, неволно се отпускат, после успя да се отдръпне от нежните му обятия.

— Разкажи ми всичко, което знаеш за Сисли Тауърс.

Рурк примирено се облегна назад във ваната. Нямаше да я пусне преди да е задоволил страстите си, тъй че беше склонен да прояви търпение.

— Тя, бившият й съпруг и Джордж Хамет бяха в директорския съвет на една от моите компании, наречена „Меркурий“ на името на древния бог. Предмет на дейност — предимно внос и износ на стоки. Корабен транспорт, доставки, спешни пратки.

— Знам какво представлява „Меркурий“ — кисело промърмори Ив, разгневена от факта, че не е знаела кой е собственикът на компанията.

— Когато го купих преди десет години, предприятието беше пред фалит. В него инвестираха Марко Анджелини, бившият съпруг на Сисли, както и самата тя. По онова време май още бяха женени или пък току-що се бяха развели. Очевидно бракът им е бил разтрогнат по взаимно съгласие и по най-цивилизован начин. Хамет също вложи голяма сума. Мисля, че връзката му със Сисли започна няколко години по-късно.