— Казахте, че престъплението било извършено от мъж. Как изглеждаше той?
— Нямам представа. Не го разгледах добре, беше с гръб към мен, пък и всичко стана за секунди.
— Все пак сте успял да го огледате, щом твърдите, че е бил мъж.
— Така ми се стори. — Млъкна, опитвайки да се овладее, а Мо му прошепна нещо. — Валеше проливен дъжд, а аз бях на няколко метра от него, в колата.
— Но сте видял лицето на жертвата.
— Лампата на входа… тя обърна лице към нея, преди убиецът да я нападне.
— Как изглеждаше този убиец, за когото предполагаме, че е мъж и който се появил изневиделица? Висок, нисък, млад, стар?
— Не знам. Беше тъмно и не го разгледах както трябва.
— Но нали на изхода има лампа?
— Тя осветява много малък участък. Онзи се спотайваше, в сянката. Спомних си, беше целият в черно! — възкликна той в прилив на вдъхновение. — Дълго черно палто и шапка със спусната широка периферия.
— Значи е бил облечен в черно. Колко оригинално.
— Лейтенант, ще посъветвам клиента ми да откаже да разговаря с вас, ако продължавате със саркастичните си забележки.
— Вашият клиент здравата го е загазил и моят сарказъм е най-малкото, което трябва да го притеснява. Вече разполагаме с трите важни фактора за извършване на едно престъпление. Мотив, средства, възможност.
— Не разполагате с нищо, освен с признанието на моя клиент, че е бил свидетел на убийство. Нещо повече — продължи Мо, потраквайки с хищните си нокти по масата, — нямате никакви доказателства, че господин Анджелини има нещо общо с предишните убийства. Единственото сигурно нещо в тази история е, че някакъв маниак се разхожда на свобода, а вие в отчаянието си търсите да арестувате кой да е, само и само да замажете очите на шефовете си. Но няма да допусна да задържите моя клиент.
— Ще видим. А сега… — Комуникаторът й избръмча два пъти, което означаваше, че я търси Фийни. Почувства как я обзема възбуда, но умело я прикри с усмивка. — Извинете. Връщам се веднага.
Излезе в коридора и през единичното стъкло видя, че четиримата в стаята оживено си шушукат.
— Ще ми съобщиш нещо приятно, нали Фийни. Умирам от желание да изоблича този мръсник.
— Приятно ли? — Той потърка брадичката си. — Ами, новината сигурно ще ти достави удоволствие. Ивон Меткаф е водела преговори с нашето приятелче, дето сега го разпитваш. Тайни преговори.
— За какво?
— За главната роля в някакъв филм. Всичко се вършело тихомълком, поради договора й за „Настройте се“. Най-сетне успях да накарам агента й да изплюе камъчето. Ивон се канела да зареже театъра, ако получи така желаната роля в киното. Ала искала от Дейвид да увеличат хонорара й, да й гарантират договор за участие в три филма, международна дистрибуция и шумна реклама.
— Май се е поувлякла, а?
— Предполагам, че е блъфирала с надеждата да го изстиска колкото е възможно повече. По думите на агента й съдя, че Анджелини се е нуждаел от Ивон, за да осигури продуценти за филма, обаче те искали да му глътнат цялата печалба. Анджелини се опитвал да склони Меткаф за по-приемливи условия.
— Само че Ивон го държала в ръцете си.
— Според агента той на няколко пъти се е срещал с нея. Един-два пъти оставали насаме в апартамента й. Нашият приятел й се пуснал, но Меткаф го отблъснала. Вероятно разчитала, че така ще го държи натясно.
— Прекрасно е, когато всичко си идва на мястото, нали? — Тя се обърна и се загледа в Анджелини през стъклото. — Ето връзката, която търсехме между убийствата, Фийни. Той е познавал всички жертви.
— Но нали се предполага, че е отсъствал от града, когато са очистили Меткаф?
— Искаш ли да се обзаложим, че господин Анджелини младши притежава частен самолет? Откакто съм с Рурк научих, че разписанията на полетите не са важни, ако имаш пари и собствен транспорт. Този път му е спукана работата, освен ако успее да доведе поне десетина свидетели, които са го целували по задника точно, когато Меткаф е била убита. Само гледай как ще се изприщи — промърмори тя и се върна в стаята за разпити.
Седна, облегна скръстените си ръце на масата и погледна Дейвид право в очите.
— Познавал сте Ивон Меткаф.
— Ами… — Изкаран от равновесие, той задърпа яката на ризата си. — Разбира се… Кой не я познаваше.
— Имал сте делови отношения с нея, срещали сте се няколко пъти, бил сте в апартамента й.
Очевидно тези факти бях неизвестни на Мо, която направи кисела гримаса и вдигна ръка.
— Един момент, лейтенант. Искам да поговоря насаме с клиента ми.
— Добре. — Ив излезе, но през стъклото проследи цялото представление. Жалко, че законът й забраняваше да включва звука.