— Аз го доведох, сър. — Ив пристъпи напред, за да поеме яростта му върху себе си. — Разполагаме с видеозапис, на който се вижда как той преминава с колата си през охраняемия паркинг на Канал 75 по същото време, когато е убита Луиз Кирски. — Издекламира рапорта си на един дъх с отривист глас, втренчила поглед в лицето му.
— Значи Дейвид признава, че е станал свидетел на убийството.
— Твърди, че видял как някой, вероятно мъж, с дълго черно палто и с широкопола шапка, напада Кирски, след това избягва по посока на Трето авеню.
— И изпаднал в паника — добави Уитни, все още успявайки да се контролира. Беше се облегнал на бюрото, ръцете му бяха неподвижни. — Напуснал мястото на престъплението, без да уведоми полицията за случилото се. — Командирът мислено проклинаше двамата си подчинени, а стомахът му се свиваше на топка от нерви, ала изражението му остана непроменено, погледът — леден и непоколебим. — Доста често срещана реакция при хора, станали неволни свидетели на жестоко престъпление.
— Отрече да е бил там — заяви Ив. — Опита се да ме излъже, предложи ми подкуп. Имал е възможност да го извърши, шефе. Освен това по един или друг начин е свързан с трите жертви. Познавал е Меткаф, работели са заедно върху някакъв проект за филм, посещавал е апартамент й.
Уитни само сви в юмрук пръстите си, после ги отпусна.
— Какъв е мотивът му, лейтенант?
— Преди всичко — пари. Имал е финансови затруднения, които отчасти ще бъдат разрешени след легализацията на завещанието на майка му. От друга страна, жертвите — в третия случай набелязаната жертва — са все силни жени, радващи се на голяма популярност. Сигурна съм, че това го е озлобявало. Ако адвокатите му не попречат, доктор Майра ще го подложи на тест за определяне на неговото емоционално и душевно състояние и ще определи до каква степен е склонен към насилие.
Спомни си как пръстите му се впиваха в шията й и си каза, че има голяма вероятност тестовете да покажат изключителната му склонност към насилие.
— Не е бил в Ню Йорк, когато са извършени първите две убийства.
— Сър, забравяте, че притежава частен самолет. — За миг усети жалост към командира, но успя да я потисне. — Може бързо да се придвижи където пожелае. Детска игра е да се подправи бордовият дневник. Все още не мога да го обвиня в извършване на убийствата, но искам да го задържим, докато съберем повече доказателства.
— Следователно си го арестувала само заради бягство от местопрестъплението и опита му да те подкупи.
— Това са обвинения напълно основателни за задържането на когото и да било. Когато открием и веществените доказателства…
— Ако изобщо ги откриете — прекъсна я Уитни и се изправи. Вече не го сдържаше зад бюрото. — Това са две съвсем различни неща, Далас. Без доказателства не можеш да го обвиниш в убийство.
— Затова и не го правя. — Тя постави разпечатката на бюрото му. С Фийни се бяха отбили в стаята й и бяха изчислили с компютъра коефициента на вероятност. — Познавал е първите две жертви и Надин Фарст, поддържал е връзки с тях, бил е на мястото, където е извършено последното убийство. Подозираме, че Тауърс е прикривала някого, когато е изтрила последния си разговор по видеотелефона. Твърде е възможно да е прикривала сина си. Освен това отношенията им са били обтегнати заради пристрастеността му към хазарта и заради нейния отказ да му помогне. Използвайки данните, с които разполагаме, изчислихме, че вероятността да изпитва чувство за вина е 83,10%.
— Ала не сте взели предвид, че той не е способен на подобно насилие. — Уитни постави длани върху ръба на бюрото и се приведе. — Пропуснали сте този фактор, Далас. Познавам Дейвид Анджелини не по-зле от собствените си деца. Той не е убиец. Може да е глупак. Може да е слабохарактерен. Ала хладнокръвен убиец не е.
— Понякога дори слабохарактерните и глупавите са способни на решителни действия. Съжалявам, шефе, но не мога да го освободя.
— Представяш ли си какво означава за човек като него да бъде арестуван? Да бъде заподозрян в убийството на собствената му майка? — Уитни вече беше решил, че няма друг избор, освен да се опита да омилостиви подчинената си. — Не отричам, че е разглезен. Бащата се стараеше Дейвид и Мирина да бъдат напълно-задоволени. От малък Дейвид е свикнал да получава наготово почти всичко, което пожелае. Признавам, че досега животът му е бил лесен и безгрижен и че той не е лишаван от абсолютно нищо. Всичките му грешки и необмислени ходове са били прощавани с лека ръка и винаги друг е оправял забърканите от него каши. Но в душата му няма и капчица злоба, Далас. Познавам го и гарантирам, че не е способен да извърши нищо жестоко. — Той говореше тихо, но гласът му трепереше от вълнение. — Никога няма да повярвам, че Дейвид е прерязал гърлото на майка си. Ето защо те моля да не бързаш да го изпращаш в затвора и да го освободиш под гаранция.