Фийни понечи да се намеси, но Ив поклати глава. Вярно, че имаше по-висок чин от нея, но именно тя водеше разследването.
— Убити са три жени, шефе. Задържали сме заподозряно лице. Не мога да изпълня молбата ви. Мисля, че натоварихте мен с разследването именно поради тази причина.
Уитни се обърна и се загледа през прозореца.
— Май не знаеш какво означава думата „съчувствие“, Далас.
Младата жена потръпна, но остана безмълвна.
— Не говори така, Джак — разгорещено се намеси Фийни. — А пък ако си решил да си изкараш яда на някого, сърди се на двама ни с Далас, защото в случая съм на нейна страна. Имахме достатъчно доказателства да го арестуваме по онези три обвинения, така и направихме.
— Ще го погубите. — Уитни се извърна от прозореца. — Естествено това не ви засяга. Постъпете както повелява законът, извършете обиск в дома на Дейвид. Но в качеството си на ваш командир ви заповядвам да не приключвате случая. Търсете истинския убиец. Искам докладите ви върху бюрото ми точно в четиринайсет часа. — Изгледа хладно Ив и процеди: — Свободни сте.
На излизане от кабинета му тя с изненада почувства, че краката й сякаш са от крехко стъкло, което може да се счупи дори от най-предпазливото докосване.
— Шефът не е на себе си, Далас. — Фийни сложи ръка на рамото й. — Много страда, затова се опита да си го изкара на теб.
— Не само се опита, но и успя — отвърна тя с прегракнал от вълнение глас. — Не съм знаела що е съчувствие, а? Недотам тънък намек, че никога не съм имала семейство и нямам представа какво е чувство за вярност.
Фийни неловко запристъпва от крак на крак.
— Хайде, Далас, не го приемай толкова лично.
— А как другояче да го приемам? Защитавал ме е толкова пъти, а сега, когато е мой ред да сторя същото, трябва да му кажа: „Съжалявам, шефе, но няма начин.“ В момента най-съществени са нашите взаимоотношения. — Отмести ръката му и промълви: — Да отложим почерпката за друг път. Нямам настроение за подобни неща.
Объркан, Фийни пъхна ръце в джобовете си. Ив го изостави, командирът се беше заключил в кабинета си. В душата му се бореха противоречиви чувства, защото обичаше и двамата.
Ив държеше да присъства на обиска в дома на Марко Анджелини, макар това да не беше необходимо. Хората от лабораторията, наречени „метачи“, си знаеха работата и апаратурата им беше сравнително добра, като се има предвид липсата на средства за закупуване на по-модерна техника. Ив напръска със специалния спрей ръцете и обувките си и започна щателен оглед на триетажната къща, опитвайки се да открие доказателства за вината на Дейвид или за неговата невинност. Предпочиташе да бъдат в полза на второто, защото лицето на Уитни не й излизаше от ума.
Марко Анджелини също присъстваше в правото си на собственик на къщата и баща на главния заподозрян. Ив се опитваше да не забелязва присъствието му, сините му очи, които зорко я следяха, изпитото му лице, от време на време изкривявано от нервен тик.
Един от „метачите“ проверяваше с портативен сензор гардероба на Дейвид, търсейки петна от кръв по дрехите му. През това време Ив методично претърсваше стаята.
— Може да е хвърлил оръжието — обади се „метачът“, дългогодишен полицейски служител с прякор Бобъра заради щръкналите му предни зъби, и прокара сензора по елегантно спортно сако, което положително струваше най-малко хиляда долара.
— Убил е и трите жени с един и същ нож — замислено промълви Ив, говорейки по-скоро на себе си, отколкото на Бобъра. — Резултатите от лабораторията го потвърждават. Защо да се освобождава от него точно сега?
— Ами ако е приключил с кланетата?
В този момент приглушеното бръмчене на сензора премина в отривисто подсвиркване.
— Фалшива тревога — обяви Бобъра. — Господинът си е изцапал хубавата вратовръзка с първокласен зехтин. Та както ти казвах, може да е приключил с кланетата.
Той се възхищаваше от детективите в полицията, дори едно време мечтаеше за тази професия, но успя да стане само „метач“. Въпреки това жадно четеше всеки новоизлязъл детективски роман.
— Нали чаткаш — продължи той. — Числото три е магическо. — Очите му зад тъмните очила проблеснаха, когато забеляза подозрително петънце от талк върху маншета на един панталон. Продължи да работи, като оживено дискутираше предположението си. — Този тип има фикс идея относно три жени, които познава, които непрекъснато гледа по телевизията. Може и да си пада по тях.