Той си спомни разговора в кабинета му на сутринта след убийството на Сисли Тауърс и изведнъж осъзна каква тежка отговорност е стоварил върху плещите й.
— Лейтенант?
Ив изпъна рамене, сякаш вкара желязна арматура под тях. Вдигна глава и се постара лицето й да бъде безизразно.
— Сър! — Изправи се бързо, а Уитни, раздразнен от формалното обръщение, си каза: „Още малко и ще ми козирува.“
— Марко е в ареста. Имаме право да го задържим четирийсет и осем часа, без да му предявяваме обвинение. Реших, че ако го вкарам зад решетките, може да размисли и да се вразуми. Все още не иска адвокат.
Уитни влезе в кабинета и се огледа. Рядко идваше в този сектор на полицейския комплекс. Обикновено подчинените отиваха при него — още едно неизбежно бреме на високия пост.
Ив можеше да разполага с по-голямо помещение, напълно го беше заслужила. Но очевидно предпочиташе да работи в тясната стаичка, която беше толкова малка, че присъствието на трима души би нарушило нормите на благоприличие.
— Добре, че не страдаш от клаустрофобия — отбеляза той.
Ив остана безмълвна, с каменно лице. Уитни промърмори някаква ругатня и отново се опита да я заговори:
— Слушай, Далас…
— Сър! — Гласът й режеше като бръснач. — Предадох в лабораторията ножа, открит в стаята на Дейвид Анджелини. Оттам съобщиха, че ще се забавят с резултатите, тъй като следите от кръв са минимални и по тях е почти невъзможно да се определи групата и ДНК.
— Вече ме уведомиха, лейтенант.
— Проверяваме дали отпечатъците от пръсти върху оръжието, приложено като веществено доказателство, отговаря на отпечатъците на Дейвид Анджелини. Моят доклад…
— След малко ще стигнем и до него, Далас.
Тя упорито вирна брадичка.
— Слушам, сър.
— По дяволите, Далас, извади бастуна, който си глътнала, и седни.
— Това заповед ли е, сър?
— Мама му…
В този миг се дочу потракване на високи токчета и в кабинета се втурна Мирина Анджелини. Копринената й рокля гневно изшумоля.
— Защо се опитвате да съсипете семейството ни? — извика младата жена и блъсна ръката на Слейд, който я беше последвал.
— Мирина, не бива така, това няма да помогне.
Тя се отскубна и замарширува към Ив.
— Не ви ли стига, че майка ми беше убита на улицата? Че загина, защото полицаите в Америка са прекалено заети с преследване на въображаеми престъпници и с писане на безполезни доклади, за да опазят живота на невинните хора.
— Мирина, ела в кабинета ми — намеси се Уитни. — Налага се да поговорим.
— Да поговорим ли? — Тя се извърна към него с грацията на лъвица, готова да се хвърли върху жертвата си. — Защо? Доскоро ти вярвах, мислех, че обичаш мен, Дейвид, цялото ни семейство. Ала съм се лъгала. Ти й позволи да арестува Дейвид! А сега и баща ми е в затвора!
— Мирина, Марко се предаде доброволно. Нека поговорим, ще ти обясня всичко.
— Не са необходими никакви обяснения! — Обърна му гръб и изля гнева си върху Ив. — Отидох в дома на баща ми. Той настояваше да остана в Рим, но не го послушах. Не се стърпях, като виждах как медиите петнят името на брат ми. Когато спряхме пред къщата, някакъв съсед с огромно удоволствие ни осведоми, че баща ми е отведен от полицията…
— Ще уредя да разговаряте с него, госпожице Анджелини — невъзмутимо я прекъсна Ив. — Също и с брат ви.
— Ще го уредиш и то веднага. Къде е баща ми? — Блъсна Ив с две ръце, преди Слейд или Уитни да успеят да й попречат. — Какво си му сторила, кучко?
— Да не си посмяла още веднъж да ме докоснеш! — предупреди я Ив с леден тон. — До гуша ми дойде от семейство Анджелини. — Баща ти е тук, в ареста. Брат ти се намира в кулата в Рикър. Можеш да посетиш баща си. Ако желаеш да разговаряш с Дейвид, ще ти уредим пътуване с някоя совалка. — Изгледа заядливо Уитни и продължи: — Но след като имаш толкова връзки в полицията, навярно ще го доведат специално за теб.
— Знам какво целиш. — Мирина вече не приличаше на посърнало, нежно цвете. От цялото й същество бликаше енергия. — Трябва ти изкупителна жертва. Непременно трябва да арестуваш някого, за да замажеш очите на медиите. Правиш си тънки сметки и използваш брат ми и дори покойната ми майка, за да запазиш работата си.
— Прекрасната, добре платена работа. — Ив кисело се усмихна. — Всеки ден изпращам невинни хора в затвора, за да се облагодетелствам.
— Точно така. Лицето ти не слиза от телевизионния екран. — Мирина отметна разкошната си коса. — Използва смъртта на майка ми, за да си направиш реклама.
— Достатъчно, Мирина! — Гласът на Уитни прозвуча като отривисто изплющяване на камшик. — Отиди в кабинета ми. — Обърна се към годеника й и нареди: — Махни я от очите ми.