— Мирина, няма смисъл — промълви Слейд и се опита да я хване под ръка. — Да вървим.
— Не ме докосвай! — Изрепчи му се, после отблъсна ръката му. — Ще отида в кабинета. Но ти, лейтенант Далас, ще си платиш за неволите, които причини на семейството ни. Ще си платиш, и то скъпо.
Измарширува по тясната стаичка, а годеникът й побърза да я последва, като промърмори някакво извинение. Уитни наруши възцарилата се тишина.
— Как си?
— Имала съм и по-тежки случаи — сви рамене Ив. Ала вътрешно се измъчваше от гняв и чувство за вина. Единственото й желание беше да остане сама.
— Извинете, сър, но трябва да довърша рапорта си.
— Далас. Ив. — Умората, проличала в гласа му, я накара да вдигне глава и да го изгледа подозрително. — Разбирам чувствата на Мирина. Но обвиненията и поведението й бяха осъдителни.
— Все на някого трябваше да си го изкара. — Тъй като изпитваше непреодолимо желание да притисне с длани пулсиращите си от болка слепоочия, тя небрежно пъхна ръце в джобовете си. — Току-що изпратих в затвора и баща й. На кого да се сърди, освен на мен. Но смятам, че ще го преживея. — Леденият й поглед сякаш го прониза. — Както благоволихте да отбележите, аз съм нещо като безчувствен дроид.
Уитни кимна замислено.
— Язвителна си, но и аз си го заслужавам. Слушай, Далас, натоварих те с разследването на този случай, защото си най-добрата ми служителка. Не само, че разсъждаваш логично, но притежаваш верен инстинкт. Освен това взимаш всичко присърце, скърбиш за жертвите. — Въздъхна тежко и прокара пръсти през косата си. — Когато днес сутринта разговаряхме в кабинета ми, направо не бях на себе си. Осъзнавам, че откакто започна всичко това, няколко пъти безпричинно те засегнах. Моля да ме извиниш.
— Не съм се засегнала.
— Де да беше така. — Втренчи се в лицето й и забеляза с какво усилие запазва самообладание. — Но виждам, че е точно обратното. Ще се погрижа за Мирина и затова Дейвид да бъде доведен за срещата с нея.
— Да, сър. Бих искала да продължа разпита на Марко Анджелини.
— Отложи го за утре. — Уитни едва не заскърца със зъби, забелязал насмешливото изражение, което Ив не успя да прикрие. — Уморена си, а уморените ченгета правят грешки и пропускат важни подробности. И утре е ден. — Отправи се към вратата, отново изруга, спря и каза, без да се обръща: — Гледай да се наспиш и за бога, изпий нещо за това главоболие. Изглеждаш ужасно.
Ив с мъка се въздържа да не затръшне вратата след него. Подобна постъпка й се стори дребнава и непрофесионална. Отново седна пред компютъра, втренчи се в екрана и се опита да си внуши, че главата й не пулсира от болка.
Когато след секунди върху бюрото й падна сянка, младата жена вдигна очи и хвърли убийствен поглед към човека, дръзнал да наруши спокойствието и.
— Господи! — възкликна Рурк, наведе се и целуна устните й, разтегнати в гримаса. — Това се казва посрещане! — Опипа гърдите си и попита: — Тече ли отнякъде кръв?
— Ха-ха!
— Точно това свежо чувство за хумор ми липсваше, докато отсъствах. — Приседна на ръба на бюрото, откъдето можеше едновременно да я наблюдава и да чете данните на екрана, за да разбере каква е причината за гнева й. — Е, лейтенант, как прекара деня?
— Да видим. Арестувах любимия кръщелник на шефа си заради спъване на работата на полицията и още няколко обвинения, открих в бюрото на младия Анджелини оръжието, с което по всяка вероятност са извършени престъпленията, изслушах бащата на главния заподозрян, който призна, че е убил трите жертви, а преди малко изядох няколко плесници от сестрата на Анджелини, която ме смята за саморекламираща се мръсница. — Усмихна се тъжно и заяви: — С изключение на всичко това, денят ми беше сравнително спокоен. Как мина твоят?
— С променлив успех — разсеяно отвърна Рурк, обезпокоен за нея. — Работата ми в никакъв случай не е така напрегната като тази на хората в полицията.
— Не бях сигурна дали ще се върнеш тази вечер.
— Аз също. Изграждането на курорта върви по график. Известно време ще мога да ръководя всичко оттук.
Ив се опита да прикрие облекчението и радостта си. Дразнеше я фактът, че само за няколко месеца беше свикнала с присъствието му. Нещо повече, чувстваше се самотна, когато го нямаше.
— Вероятно тази вест трябва да ме зарадва.
— Ами да. — Рурк я познаваше отлично и разбрал чувствата й, предпочете да смени темата. — Как върви разследването?
— Медиите само него коментират. Можеш да научиш всичко, независимо кой телевизионен канал ще избереш.