Беше спала непробудно по време на полета и отвори очи едва когато пилотът умело приземи самолета в подножието на зигзагообразните каменни стъпала, извеждащи към върха на скалата. Беше все още сънена, затова се пресегна да провери дали Рурк не й е сложил очила за виртуална реалност, докато е спала.
— Къде се намираме?
— В Мексико — небрежно отвърна той.
— Какво? — Смаяна, тя потърка очи, сякаш да се увери, че не сънува. Рурк с обич си помисли, че тя прилича на капризно дете, събудено от сладък сън. — Невъзможно е да съм в Мексико. Трябва да…
— Как предпочиташ да стигнем до горе — пеша или с кола? — попита той и я поведе след себе си като непослушно кученце.
— Трябва да…
— С кола. Главата ти още е замаяна — реши Рурк, като си каза, че ще се изкачат пеш при друг случай, когато Ив ще може да се наслади на прекрасната гледка към океана и крайбрежните скали. Настани я в открит въздухомобил, седна на пилотското място и издигна вертикално машината с такава скорост, че Ив се разтрепери от страх и напълно се разсъни.
— Хей, не карай толкова бързо! — Инстинктът за оцеляване я накара да вкопчи пръсти в седалката, докато покрай тях профучаваха скали, лехи и водопади. Когато приземи машината в градината пред къщата, Рурк се разсмя.
— Най-сетне се събуди, нали, скъпа.
— Ще те убия, но първо ще проверя дали всичките ми вътрешни органи са си по местата. По дяволите, какво правим в Мексико?
— Дошли сме на почивка. Отдавна имам нужда от отдих. — Излезе от машината и я заобиколи, заставайки откъм страната на Ив. — Ти също. — Тя продължаваше да стиска седалката така силно, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели. Рурк протегна ръце, грабна я и я понесе към вратата, пристъпвайки по неравните камъни.
— Веднага ме пусни! Мога да ходя.
— Престани да капризничиш. — Той извърна глава и впи така страстно устни в нейните, че Ив престана да го отблъсква и се притисна към него. След миг промърмори:
— По дяволите! Как винаги успяваш да ме размекнеш?
— Просто имам късмет. Аз съм, Рурк, отворете — нареди той и декоративната решетка на входа се плъзна встрани. Вратата с дърворезба и с гравирани стъкла изщрака и гостоприемно се отвори. — Рурк прекрачи прага и подчинявайки се на новата му команда, вратата се заключи зад него, пред смаяния поглед на Ив.
Едната стена на приземния етаж беше от стъкло и през нея се разкриваше гледка към водната шир. Младата жена никога не беше виждала Тихия океан и сега се запита защо е наречен така, след като всеки момент щеше да закипи.
Бяха пристигнали тъкмо навреме, за да се насладят на залеза. Докато Ив, онемяла от възхищение, се взираше в небето, то сякаш избухна и затрептя, набразди се с ивици в невероятни цветове. А огромният, огненочервен слънчев диск бавно, сякаш фатално привлечен, се спусна към синята океанска шир.
— Ще ти хареса тук — промълви Рурк.
Ив все още беше като зашеметена от красотата на залеза. Сякаш в очакване на пристигането й, природата беше забавила началото на представлението.
— Великолепно е, но не мога да остана.
— Този път само ще прекараме нощта тук. — Рурк се наведе и я целуна по слепоочието. — Ще се върнем и ще останем по-дълго, когато разполагаме с повече време.
Без да я изпуска от прегръдките си, той се приближи още повече до стъклената стена, докато на Ив започна да й се струва, че светът се състои само от ярки цветове и непрекъснато променящи се форми.
— Обичам те, Ив.
Тя извърна поглед от океана, от залязващото слънце и се загледа в очите му. Изведнъж се почувства прекрасно и без усилие изрече:
— Липсваше ми. — Притисна страна до лицето му и се вкопчи още по-здраво в него. — Наистина. Знаеш ли, докато те нямаше, носех една от ризите ти. — Сега, когато беше в прегръдките му, когато го докосваше и вдъхваше аромата на тялото му, лесно можеше да се присмива на слабостта си. — Да, действително откраднах една от черните копринени ризи, от които навярно имаш цели дузини. Облякох я и тайно се измъкнах от къщата, за да не ме види Съмърсет.
Рурк я целуна по шията.
— А пък аз нощем пусках записи на разговорите си с теб, само за да те видя, да чуя гласа ти.
— Не! — Тя се изкикоти, нещо, което почти никога не правеше. — Божичко, Рурк, размекнахме се като баби.
— Това ще бъде нашата малка тайна.
— Дадено. — Отметна глава и го погледна в очите. — Трябва да те попитам нещо. Знам, че е адски глупаво, но…
— Казвай.
— Било ли ти е някога… — тя потръпна и съжали, че не е потиснала непреодолимото желание да получи отговор на този въпрос. — Чувствал ли си се по същия начин с друга…