— Не. — Рурк докосна с устни челото, носа, трапчинката на брадичката й. — Никога не съм чувствал онова, което изпитвам с теб.
— Аз също — едва чуто прошепна тя. — А сега искам да усетя как ръцете ти ме галят.
Рурк се отпусна върху възглавниците, разхвърляни на пода, докато слънцето потъваше в океана, обагряйки хоризонта с невероятни цветове.
Шестнайсета глава
Да вечеряш с Рурк не беше като да прескочиш до закусвалнята, за да хапнеш на крак салата от омекнали зеленчуци и да изпиеш чаша соево кафе. Бог знае откъде той успяваше да се снабди с истинска храна. Но Ив вече не се учудваше, защото беше разбрала, че с много пари можеш да купиш абсолютно всичко.
Вечеряха сочни омари на грил, приготвени с истинско масло. Пиха шампанско, което беше така добре изстудено, че заскрежаваше гърлата им. Накрая бяха поднесени различни плодове, екзотични хибриди, които оставяха в устата странен, но много приятен вкус.
Дълго преди да признае пред себе си, че е влюбена в Рурк, Ив беше приела факта, че е пристрастена към храната, която той можеше да й осигури като с вълшебна палка.
Лежеше гола в малък басейн във формата на лагуна, който се намираше под високите палми. Мускулите й бяха отпуснати от горещата вода и не по-малко горещия секс. Слушаше чуруликането на нощните птици — истинско, не на запис, — което се разнасяше из уханния въздух.
Сега, само за тази нощ, беше забравила за работата си, сякаш Ню Йорк се намираше на светлинни години от това вълшебно място.
Осъзна, че самото присъствие на Рурк, както и малките му жестове, могат да й осигурят щастие и спокойствие, досега напълно непознати за нея.
Той я наблюдаваше и със задоволство забеляза как напрегнатото й изражение изчезна, след като я беше заобиколил с внимание и лукс. Обичаше я такава: спокойна, морна след преживяното удоволствие, напълно отпусната.
Никога не беше изпитвал подобни чувства към друга жена. Ив беше единствената, с която копнееше да бъде непрекъснато, която жадуваше да докосва.
Ив предизвикваше в него първична и очевидно нестихваща страст, но въпреки това си оставаше истинска загадка. Той копнееше да надникне в разума и в сърцето й, да научи тайните й, да излекува раните от миналото.
Веднъж й бе казал, че са две изгубени души. Сега осъзнаваше, че това е самата истина. Ала всеки бе открил в другия нещо, което му помагаше да възприеме околния свят.
Рурк, който през целия си живот се бе отнасял с предубеждение към полицията, беше потресен, когато осъзна, че щастието му зависи от една жена-полицай.
Развеселен от тази мисъл, той влезе в басейна. Ив едва събра сили леко да повдигне клепачите си.
— Не мога да помръдна.
— Тогава недей. — Подаде й нова чаша шампанско, като притисна пръстите й около столчето.
— Нямам сили дори затова — промърмори Ив, но все пак успя да поднесе чашата към устните си. — Какъв странен живот. Имам предвид твоя — уточни тя. — Можеш да притежаваш всичко, което пожелаеш, да отидеш където поискаш, да правиш всичко, което ти дойде наум. Решаваш да си дадеш почивка за една нощ, отлиташ в Мексико, вечеряш омари и… как се казваше онова, дето се намазва върху солени бисквити?
— Гъши дроб.
Ив потръпна от отвращение.
— Когато го пъхна в устата ми, го нарече другояче. Стори ми се много по-приятно.
— Foie gras. Същото е, само че на френски.
— Френското ми харесва повече. — Тя се размърда и преплете краката си с неговите. — Когато искат да се разнообразят, повечето хора програмират видеото или „пътуват“ с очилата за виртуална реалност. Други отиват на площад Таймс и пускат по няколко жетона в автоматите за симулиране. А ти наистина заминаваш някъде.
— Обичам истинските неща, не заместители.
— Знам. И още една твоя странност — харесваш антиките, полъха на миналото. Предпочиташ да четеш книга, вместо да сканираш диск, да пътуваш чак дотук, когато можеш да програмираш симулация в залата за холограми. — Тя замечтано се усмихна. — Всичко това ми харесва.
— Направо ме успокои.
— В детството ти, когато си бил беден и измъчен, мечтал ли си за всичко това?
— Мечтаех да оцелея, да се измъкна от мизерията. Да имам власт. А ти?
— Да, понякога. — Прекалено много от сънищата ми бяха объркани и непонятни. — Особено след като постъпих в системата на полицията. Тогава започнах да мечтая да стана ченге. Добро, умно ченге. Ти какво искаше най-много?
— Да бъда богат. Да не гладувам.
— Излиза, че в общи линии сме осъществили мечтите си.