— Имала си кошмари, докато отсъствах, нали?
Не трябваше да отваря очи, за да забележи загрижения му поглед. Достатъчно беше да чуе тревожните нотки в гласа му.
— Свикнала съм. Само че напоследък ги сънувам по-често.
— Ив, ако се съгласиш доктор Майра да те подложи на терапия…
— Не съм готова да си го спомня. Не и всичко случило се. Кажи ми честно, усещаш ли понякога душевната травма, причинена от баща ти?
Рурк се размърда, сякаш притеснен от нахлулите спомени и потъна по-дълбоко в горещата вода.
— Побои, безсмислена жестокост… Какво значение имат сега?
— Успял си да се изтръгнеш от мизерията и от насилието. — Ив отвори очи и забеляза, че той е дълбоко замислен. — Но случилото се преди толкова много години ти е помогнало да се превърнеш в сегашния властен и богат човек.
— В общи линии навярно си права.
Тя кимна и продължи да говори, опитвайки се въпросът й да прозвучи невинно.
— Рурк, мислиш ли, че ако на някои хора им липсва нещо и поради това измъчват децата си — както се е случило с нас — мислиш ли, че се предава по наследство?
— Не.
— Но…
— Не! — Той нежно стисна коляното й. — Човек сам кове съдбата си. Двамата с теб успяхме в живота. В противен случай щях да се въргалям пиян в някой дъблински бордей и да живея с някое беззащитно същество, на което да изкарвам яда си. А ти, Ив, щеше да бъдеш равнодушна и безмилостна.
Тя отново затвори очи и промълви.
— Понякога съм точно такава.
— Грешиш. Ти си силна, почтена до мозъка на костите си и понякога страдаш прекалено много заради невинните.
Ив усети как сълзите й напират зад притворените клепачи.
— Човек, когото уважавам и от когото се възхищавам, ме помоли за услуга, поиска помощта ми. А пък аз категорично му отказах. Какво ще кажеш на това?
— Че си имала право на избор.
— Рурк, онази жена, Луиз Кирски, загина по моя вина. Била двайсет и четиригодишна, талантлива, с желание да се издигне в професията, влюбена в някакъв второкласен музикант. Живеела в едностайно апартаментче на Уест 26 и си падала по китайската храна. Тази жена има в Тексас семейство, което никога не ще я прежали. Беше невинна, Рурк, и нелепата й смърт ще ме измъчва до края на живота ми. — Ив облекчено въздъхна. — Не съм го споделила с никого. Не бях сигурна, че ще мога да го изрека.
— Радвам се, че го каза точно на мен. А сега ме изслушай. — Той остави чашата си, приведе се и обгърна с длани лицето на Ив. Усети меката й кожа, втренчи се в притворените й кехлибарени очи.
— Съдбата направлява живота ни, Ив. Кроиш планове и бавно, стъпка по стъпка ги осъществяваш с къртовска работа, сетне съдбата се появява усмихната и ти отнема всичко. Понякога се случва да я измамим или да предусетим появяването й, но в повечето случаи всичко е предначертано. За някои — с кръв. Това не означава, че трябва предварително да се предаваме, а само, че не винаги може да се самоуспокояваме, като поемаме вината върху себе си.
— Нима мислиш, че се самоуспокоявам?
— Много по-лесно е да поемеш вината, отколкото да признаеш, че си безсилна да попречиш на онова, което се случи. Ти си адски самоуверена, Ив — още една черта от характера ти, която намирам привлекателна. Но разбери, че е признак на арогантност да поемаш отговорност за събития извън твоя контрол.
— Длъжна бях да ги контролирам.
— О, да. — Рурк се усмихна. — Разбира се.
— Освен това не съм арогантна, просто си върша работата — настоя тя, ядосана от думите му.
— Предизвика убиеца, предполагайки, че ще избере теб за следваща жертва. — Тъй като мисълта затова все още не му даваше миг покой, той притисна още по-силно лицето й между дланите си. — А сега си засегната и гневна, че не е играл по твоите правила.
— Как можеш да говориш така? Върви по дяволите, аз не… — Млъкна, след миг възкликна: — Нарочно ме дразниш, за да престана да се самосъжалявам.
— Очевидно стратегията ми е успешна.
— Добре. — Тя отново притвори клепачи. — Сега повече няма да мисля затова. Може би утре ще разсъждавам по-трезво. — Поусмихна се и заяви: — Бива си те, Рурк.
— Хиляди жени са на същото мнение — промърмори той и докосна зърното й.
Ив почувства възбуда, която обхвана цялото й тяло.
— Нямах предвид това.
— Но пък аз го искам. — Леко подръпна зърното й и чу как Ив рязко си пое дъх.
— Ако успея да изпълзя оттук, може би ще приема интересното ти предложение.
— Само се отпусни. — Без да откъсва поглед от лицето й, той постави ръка между бедрата й, а с другата успя да хване чашата изплъзнала се от пръстите й. — Позволи ми да ти доставя удоволствие.
Преди Ив да успее да отговори, изпита зашеметяващ оргазъм. Повдигна бедра, опитвайки да се притисне още по-силно към пръстите му, сетне се отпусна.