Рурк знаеше, че сега е обхваната от най-различни усещания, които не ще й позволят да се отдаде на черните си мисли. Учудващо бе как Ив сякаш никога не вярваше, че ще изпита върховното удоволствие. И както винаги изненадата й, очарователно-наивната й реакция му подействаха ужасно възбуждащо. Готов бе непрестанно да й доставя удоволствие само заради щастието да наблюдава как тя се наслаждава на всяко докосване, на всеки разтърсващ оргазъм.
И Рурк даде воля на страстта си, целувайки сантиметър по сантиметър цялото й тяло и най-вече малките й гърди, стоплени от горещата, парфюмирана вода, впивайки устни в нейните, сякаш за да слеят дъха си.
Ив се чувстваше съвсем отмаляла, съзнанието й беше притъпено, а тялото й — странно натежало от удоволствието, което изпитваше. Частица от разума й подсказваше, че трябва да бъде шокирана. Не от онова, което беше позволила на Рурк, а от факта, че е допуснала той напълно да я завладее, че се е оставила във властта му. Не можеше и не искаше да го спре, дори когато той я докарваше до лудост, преди да я запрати в бездната на върховното удоволствие.
— Отново! — Рурк я хвана за косата и отметна главата й, а пръстите му проникнаха в нея и се раздвижиха безмилостно, докато Ив безпомощно запляска с ръце във водата. — Тази нощ не съществува нищо друго, освен аз, освен ние двамата. — С луда страст зацелува шията й, плъзвайки устни нагоре, към нейните. Очите му блестяха като странни сини слънца. — Кажи, че ме обичаш. Кажи го.
— Обичам те. Много те обичам. — От гърдите й се изтръгна стон, когато Рурк я облада, повдигна по-високо бедрата й и проникна още по-дълбоко в нея.
— Кажи ми го отново. — Почувства как мускулите й го стискат като в юмрук и стисна зъби, опитвайки да се контролира. — Кажи ми го отново.
— Обичам те. — Разтреперана от силните си чувства, тя обви крака около бедрата му и му позволи да я люби до забрава.
Наложи се наистина да изпълзи от басейна. Главата й се въртеше, чувстваше тялото си отпуснато, сякаш без мускули.
Рурк се ухили и закачливо я шляпна отзад.
— Този път няма да те нося, скъпа. Има опасност и двамата да се строполим на земята.
— Защо да не си легна тук? — Тя едва успяваше да се задържи на колене върху хлъзгавите плочки.
— Ще изстинеш. — С огромно усилие Рурк се мобилизира, за да я изправи на крака. Двамата се подпираха взаимно и се олюляваха като пияници.
Ив се изкикоти, полюшвайки се напред.
— По дяволите, какво направи с мене? Чувствам се така, като че съм изгълтала няколко от онези хапчета… „фрийбърдс“.
Той успя да я хване през кръста.
— Откога си започнала да взимаш забранени дроги?
— Това спада към стандартното обучение. — Предпазливо прехапа долната си устна и установи, че действително е изтръпнала. — В полицейската академия изучавахме подобни средства. Тайно изнасях полагащите ми се таблетки и ги изхвърлях. Вие ли ти се свят?
— Ще ти отговоря, когато тялото ми от кръста нагоре престане да бъде безчувствено. — Наклони главата й назад и нежно я целуна. — Хайде да проверим дали можем да ходим и да се приберем в къщата. Предлагам да… — Той млъкна, присви очи и се загледа в нещо зад гърба на Ив.
Макар сетивата й да бяха притъпени, тя си оставаше ченге. Инстинктивно се обърна и се напрегна, несъзнателно, прикривайки Рурк с тялото си.
— Какво е това?
— Нищо. — Той смутено се изкашля, потупа я по рамото и повтори: — Нищо. Влез вътре, идвам веднага.
— Какво се е случило? — Ив не помръдна, само погледът й търсеше скрита опасност.
— Абсолютно нищо. Просто… забравих да изключа охранителната камера. Тя се… задейства от движение или от глас. — Без да се смущава от голотата си, Рурк се приближи до ниската каменна стена, натисна някакъв бутон и извади един диск.
— Камера? — Ив вдигна пръст. — Работила е през цялото време, докато сме били там? — Тя гневно хвърли поглед към басейна.
— Ето една от причините да предпочитам хората пред автоматите.
— И всичко, което правихме, е заснето?
— Ще унищожа диска.
Тя отново понечи да заговори, но забелязала изражението му, се изкуши да го подразни.
— Не мога да повярвам на очите си, Рурк. Никога не съм те виждала объркан и смутен.
— Нищо подобно. — Ако не беше гол, навярно щеше да пъхне ръце в джобовете си. — Това е недоглеждане от моя страна. Казах, че ще унищожа диска.
— Хайде да видим записа.
Рурк се вкамени и зяпна от удивление — невероятна гледка, която достави огромно удоволствие на Ив.
— Моля?
— Ето, че се смути! — Наведе се да го целуне и използвайки объркването му, сграбчи диска. — Много си сладък.