— Млъкни и ми дай това!
— Няма. — Подобно на палаво дете тя отстъпи крачка назад, така че Рурк да не достигне диска. — Обзалагам се записът е много, ама много интересен. Не си ли любопитен да го видиш?
— Не. — Опита се да й го отнеме, но тя успя да реагира. — Ив, дай ми проклетия диск!
— Не може да бъде! — Младата жена заотстъпва към отворената врата на къщата. — Светският лъв Рурк, видял всичко на този свят, поруменява като невинна девойка.
— Глупости! — възкликна Рурк, надявайки се това да не е вярно. Само това оставаше — да започне да се изчервява. — Но не виждам причина да се заснема любовния акт. Това е нещо много лично.
— Няма да го дам на Надин Фарст за излъчване по телевизията. Само ще го изгледам най-старателно. Още сега.
Втурна се в къщата, а Рурк изруга и тичешком я последва.
Точно в девет сутринта Ив бодро влезе в кабинета си. Очите й бяха ясни, под тях нямаше сенки, тялото й не беше напрегнато. Беше в отлично настроение, още малко и да затананика.
— Някой е извадил късмет — печално заяви Фийни и не благоволи да отмести краката си от бюрото. — Очевидно Рурк се е върнал на нашата планета.
— Просто си починах добре — заяви младата жена и отмести краката му.
— Прекрасно — изсумтя той, — защото днес няма да имаш време за почивка. Получих анализите от лабораторията. Убийствата не са извършени с шибания нож дето го откри при Анджелини.
Прекрасното й настроение мигом се изпари.
— Откъде знаеш?
— Острието е по-дебело. Със сантиметър, но със същия успех можеше да бъде и с цял метър.
— Може би разликата е в ъгъла на разреза и в силата, с която е нанесен ударът — отвърна тя, мигновено забравила вълшебната нощ. Замисли се и закрачи из тясното помещение. — Какви са резултатите от кръвната проба?
— Момчетата успяха да определят групата и ДНК. — Печалното му лице помръкна. — Съответстват на анализите на нашето момче. Кръвта е на Дейвид Анджелини. Колегите твърдят, че е засъхнала по острието най-малко преди шест месеца. Изглежда, е използвал ножа за отваряне на пакети и се е порязал. Така или иначе това не е оръжието, което търсим.
— Майната му! — Тя тежко въздъхна, но все пак отказваше да се предаде. — Възможно е да е притежавал още един нож. Ще изчакаме проверката на другите „метачи“. — Замълча за миг и разтърка лицето си с длани. — Слушай, Фийни, ако приемем, че самопризнанието на Марко е лъжливо, то възниква въпросът защо го е направил. Не е някакъв откачен, който се опитва да привлече вниманието към себе си. Следователно иска да спаси сина си. Затова трябва да го „обработим“ и то сериозно. Отново ще го разпитам и ще опитам да пречупя волята му.
— Напълно съм съгласен с теб.
— След два часа трябва да бъда при Майра. Дотогава ще оставим нашето момче да се пържи на бавен огън.
— Като стискаме палци междувременно „метачите“ да открият нещо.
— Идеята за палците не е лоша. Ето къде е големият проблем, Фийни: ако тримата адвокати на Дейвид научат за самопризнанието на баща му, съдът няма да обърне внимание на по-маловажните обвинения. Има да чакаме да го подведат под отговорност…
— Като се вземе предвид и липсата на веществени доказателства, той ще бъде освободен, Далас.
— Знам и ще се пръсна от яд.
Марко Анджелини беше като огромен камък, здраво вкопан в земята, който отказва да помръдне. Ив го разпитва цели два часа, но той държеше на предишните си показания, макар да не си беше направил труда да измисли нещо по-правдоподобно там, където версията му куцаше. Това поутеши Ив, чиято единствена надежда оставаше в психологическия портрет, направен от доктор Майра.
— Мога да кажа — започна обясненията си психоложката, говорейки с обичайния си невъзмутим тон, — че Дейвид Анджелини е психично обременен младеж със силно развито егоистично чувство.
— По-добре ми кажи дали е способен да пререже гърлото на майка си.
Майра се облегна на стола и скръсти ръце.
— Според мен по-скоро е склонен да избягва неприятностите, отколкото да се забърква в тях. Когато комбинирах, открих общото между разположението му в таблицата на Мърдок-Лоуел и синергийната оценка.
— Предпочитам да прескочим специализираните термини. Ако се наложи, ще ги прочета в заключението ви.
— Както искаш. — Майра се извърна от монитора, на който се канеше да демонстрира въпросните таблици. — Ще се постарая да го обясня съвсем простичко. Този човек е лъжец, който с лекота успява да си внуши, че лъжите му са истина, за да запази самоуважението си. Мисли се за преуспяващ и талантлив и когато се провали, неизменно обвинява другите. Пристрастен е към хазарта, тъй като е убеден, че няма начин да загуби, освен това изпитва тръпка от риска. Губи огромни суми, защото се смята за по-велик от системата на хазарта.