— Все още.
— Разполагаме със самопризнание на друг човек, не на обвиняемия.
— Това самопризнание е чисто и просто димна завеса — намеси се Уитни. — Просто бащата се опитва да спаси сина си.
— Така смятате вие — меко отбеляза Тибъл. — Неоспорим факт е, че то е официално, а сега вече е достояние на обществеността. Психологическият портрет не съвпада с този на убиеца, иззетото при обиска оръжие не отговаря на оръжието, с което е извършено престъплението. Според мен, хората от прокуратурата са се престарали. Оправдавам ги, тъй като става дума за тяхна колежка. — Вдигна огромната си длан, преди Ив да успее да му възрази. — А сега ще ви кажа с какво разполагаме, какво научават и виждат данъкоплатците, когато пускат телевизорите си. Опечалено семейство, подлагано на тормоз от полицията, косвени улики и три жени с прерязани гърла.
— Ничие гърло не е прерязано след арестуването на Дейвид Анджелини. И обвиненията срещу него не са измислени.
— Съгласен съм, но едва ли ще бъде подведен под отговорност въз основа на тях: почти сигурно е, че съдебните заседатели ще му съчувстват, а адвокатите ще се опитат да го изкарат слабоумен.
Замълча, взирайки се в лицата на подчинените си, сетне забарабани с пръсти по бюрото, когато нито един от тримата не му възрази.
— Фийни, ти си математически и компютърен гений. Какви са според теб шансовете предварителните заседатели да предадат Анджелини на съда, вземайки предвид обвиненията във възпрепятстване разследването и опит за подкупване на служебно лице?
Фийни се прегърби още повече и печално обяви:
— Петдесет на петдесет. И то в най-добрия случай, като се има предвид последния сърцераздирателен репортаж на онзи кретен Морз.
— Не ме устройват. Освободете го.
— Да го освободим ли? Но…
— В противен случай медиите ще ни разпънат на кръст, а синът на трагично загиналата прокурорка ще се превърне в мъченик в очите на обществото. Освободете го, лейтенант, и се заемете още по-усърдно с издирването на престъпника. — Обърна се към Уитни и нареди: — Поставете го под наблюдение. Също и баща му. Не искам дори да гъкнат, без да съм го научил. И непременно открийте кой се е раздрънкал — добави и погледът му стана суров. — Искам да знам кой глупак е изтропал всичко на онзи кретен Морз.
— Внезапно устните му се разтегнаха в усмивка. — Добре ще го подредя. А ти, Джак, засега забрави приятелството си със семейство Анджелини.
— Мислех да поговоря с Мирина. Може би ще я убедя да не дава повече интервюта.
— Струва ми се, че вече няма смисъл, злото е сторено — замислено изрече Тибъл. — През цялата си кариера съм се старал да не опетня репутацията на полицията и мисля, че съм го постигнал. Не ще позволя да се намеква, че прикриваме някого. Искам час по-скоро да откриете оръжието. И за Бога, побързайте, преди някой друг да бъде заклан.
Размаха заканително пръст и взе да издава заповеди с гръмливия си глас:
— Фийни, покажи, че си факирът на компютрите. Отново прегледай имената от бележниците на жертвите и ги съпостави с онези на Фарст. Открий друг човек, който е проявявал интерес към тези жени. Това е всичко, господа. — Изправи се и се обърна към Ив: — Лейтенант Далас, ще ми отделите ли минутка?
Уитни се намеси.
— Искам да ви уведомя в качеството си на пряк началник на лейтенант Далас, че според мен тя води разследването с изключителна вещина. Отлично се справи с работата си, въпреки затрудненията от професионален и личен характер, някои причинени от мен.
Тибъл повдигна дебелите си вежди.
— Сигурен съм, че лейтенант Далас е поласкана от похвалата ти, Джак. — Замълча, изчака мъжете да излязат и се обърна към Ив: — Ние с Джак се познаваме от сто години. Знам какво си мисли: че като съм седнал на стола, където доскоро ширеше задник онзи корумпиран песоглавец Симпсън, ще ви използвам като изкупителна жертва и ще ви подхвърля на чакалите от медиите. — Без да откъсва поглед от лицето й, попита: — И вие ли мислите същото, Далас?
— Не, сър. Но бихте могъл да го сторите.
— Да. — Той се почеса по врата. — Бих могъл. Провалихте ли разследването, лейтенант?
— Твърде е възможно. — Тя с мъка преглътна. — Ако Дейвид Анджелини е невинен…
— Съдът определя кой е виновен и кой — невинен. Вашата задача е да откривате улики и доказателства. Справихте се добре, освен това онзи мухльо Анджелини действително е бил там, когато са очистили Кирски. Дори да не я е заклал, мръсникът е наблюдавал как убиват една жена, след което преспокойно се прибрал в къщи. Ако питате мен, това е почти равносилно на убийство.