— Джон.
Фиск се обърна и видя Ричард Пъркинс.
— Ще ми отделиш ли минутка? — нервно попита Пъркинс.
Двамата се отдръпнаха в ъгъла. Пъркинс хвърли поглед през прозореца, сякаш подбираше думите си.
— Работя като разпоредител на Върховния съд едва от две години. Мястото е чудесно, престижно, с добра заплата и без особено натоварване. Ръководя около двеста служители, от бръснаря до полицейската охрана. Преди това бях в Сената и мислех, че там ще се пенсионирам, но после изскочи тая възможност.
— Провървяло ти е — каза Фиск и се запита защо Пъркинс му разправя всичко това.
— Макар че брат ти не е убит в съда, чувствам се отговорен за сигурността на всички служители. А смъртта на Райт направо ме довърши. Нямам опит с подобни ситуации. Много ме бива да наглеждам ведомостите за заплати и да следя как функционира бюрокрацията, но в полицейските следствия съм пълна нула.
— Е, Чандлър си знае работата. А и ФБР се зае със случая.
Фиск си прехапа езика, но беше късно. Пъркинс само чакаше повод.
— Агент Маккена като че има нещо против теб. Познавате ли се отпреди?
— Не.
Пъркинс огледа ръцете си.
— Наистина ли мислиш, че някакъв смахнат е тръгнал да си отмъщава?
— Не е напълно изключено.
— Но защо точно сега? И защо да напада сътрудници, а не съдии?
— Или други служители.
— Какво намекваш?
— Може и ти да си сред набелязаните.
— Аз ли? — смая се Пъркинс.
— Ти ръководиш охраната. Ако онзи човек иска да покаже, че може да нападне когото желае, значи е хвърлил око на теб.
Пъркинс се позамисли.
— Смяташ ли, че двете убийства са свързани?
— Ако не са, значи имаме работа с невероятно съвпадения. Откровено казано, не вярвам в такива съвпадение.
— А Чандлър?
— Не знам. Той сигурно ще ти каже какво мисли.
Докато Пъркинс се отдалечаваше, наблизо мина Елизабет Найт. Тълпата неволно се отдръпваше от пътя й.
Нечия ръка хвана Фиск за рамото.
— Чакай ме пред сградата след десет минути.
Гласът беше на Сара, но докато се обърне, Фиск видя само гърба й в навалицата. Леко раздразнен, той се огледа и отново забеляза Елизабет Найт. Май изобщо е забравила за Кенет Уилкинсън, помисли си той. И то на прием в негова чест. Затова много се изненада, когато Елизабет пристъпи към Уилкинсън и размени с него няколко думи. Проследи я как изкара количката на осветената пуста тераса, коленичи, хвана ръката на стареца и продължи разговора.
Погледа още малко, накрая не се удържа и тръгна към терасата. Елизабет Найт надигна глава и побърза да се изправи.
— Извинявайте, че ви прекъсвам, но мисля да си тръгвам и дойдох да се сбогувам със съдия Уилкинсън.
Найт се отдръпна настрани, а Фиск пристъпи към съдията и се представи. Стисна ръката на Уилкинсън и го поздрави за дългогодишната служба в полза на обществото. Когато понечи да се върне в залата, Найт го задържа.
— Сара има прекрасно бъдеще. Но понякога дреболии могат да разрушат и най-обещаващата кариера.
— Знаете ли, съдия Найт, имам чувството, че ви създавам сериозен проблем, но не разбирам какъв.
— Не ви познавам, мистър Фиск. Ако поне малко приличате на брат си, може и да нямам проблем.
— На никого не приличам. Опитвам се да не сравнявам хората и избягвам догадките. Твърде често се оказват измамни.
Найт явно се изненада от този отговор, но продължи:
— Напълно сте прав.
— Радвам се, че сме на едно мнение.
— Не ви познавам, казах, но за сметка на това познавам Сара и много държа на нея. Ако някои ваши действия се отразят отрицателно върху нея, а следователно и върху съда, тогава сте прав — имам сериозен проблем.
— Вижте, не искам нищо друго, освен да открия убиеца на брат си.
Тя присви очи.
— Сигурен ли сте, че няма друго?
— И да не съм сигурен… Знаете ли какво, живеем в свободна страна.
Стори му се, че за миг в очите й просветнаха весели искрици. Тя скръсти ръце.
— Май изобщо не ви смущава, че разговаряте със съдия от Върховния съд, мистър Фиск.
— Ако ме познавахте, щяхте да разберете защо.
— Може би трябва да проверя какво представлявате. А може и да съм проверила.
— Не само вие умеете тази игра.
Найт се навъси.
— Откровеност и нахалство са две съвсем различни неща, мистър Фиск. Надявам се, че разбирате моята загриженост за Сара. Тя е напълно искрена.
— Не се и съмнявам.
Найт понечи да се обърне, после го погледна отново.
— Брат ви беше изключителна личност. Извънредно умен, просто роден за юрист.
— Няма друг като него.
— При все това не съм сигурна дали е бил най-добрият юрист в семейството.