И Найт се отдалечи от смаяния Фиск. Той постоя, опитвайки се да проумее последните й думи. После напусна терасата и слезе с асансьора до фоайето. Огледа се, но не видя Сара. Едва когато чу звука на клаксон, забеляза колата й пред входа. Изтича натам, седна до нея и я погледна.
— Къде отиваме?
— На летището.
— Какво говориш?
— Ще се срещнем със Самюел Райдър.
— И кой е въпросният Самюел Райдър?
— Адвокатът на Руфъс Хармс. Джордж Баркър беше открил името. Аз пък се разрових из справочника. Кантората му е близо до Блексбърг, само на два часа път от затвора. Опитах да се свържа, но служебният телефон не отговаря. Домашният не е включен в указателя.
— Тогава защо ще летим дотам?
— Имаме адреса на кантората. Не вярвам да го заварим там толкова късно. Но градът не е много голям. Все ще намерим кой да ни даде домашния му адрес или поне телефона. А ако сме прави за неговата роля, може да го заплашва сериозна опасност. Случи ли се нещо с него, едва ли някога ще узнаем истината.
— Значи смяташ, че той се е обаждал в съда? И че е подал молбата?
— Готова съм да се обзаложа.
43.
Двайсет и пет минути по-късно пристигнаха на летището и Сара спря в един от подземните гаражи. След това се упътиха към главния терминал.
— Сигурна ли си, че ще хванем полет? — попита Фиск.
— Наех частен самолет.
— Какво? Знаеш ли колко струва?
— А ти знаеш ли колко струва?
Фиск се смути.
— Не ми се е случвало да наемам самолет, по дяволите. Но сигурно е доста скъпо.
— Около две хиляди и двеста долара за полет до Питсбърг и обратно. Кажи-речи, нищо не ми остана в кредитната карта.
— Ще ти възстановя парите.
— Не си длъжен.
— Не обичам друг да ми плаща сметките.
— Чудесно — усмихна се тя. — Сигурна съм, че ще измисля как да ми се отплатиш.
След няколко минути двамата стояха на една от страничните писти пред малък реактивен самолет. Фиск се загледа в един грамаден боинг, който тромаво бучеше по централната писта, после изведнъж се издигна с удивителна лекота. От всички страни долиташе противният мирис на реактивно гориво и пронизителният вой на турбини.
Сара и Фиск се приближиха към малкия самолет, където ги посрещна пилотът Чък Хърман — костелив мъж на около петдесет години с късо подстригана побеляла коса.
Хърман погледна към небето.
— С плана на полета всичко е наред, но излитането малко ще се забави. В контролната кула имаха проблеми с компютрите и сега всички си плащаме.
— Не разполагаме с много време, Чък — каза Сара.
Колкото по-късно пристигнеха в кантората на Райдър, толкова по-малка ставаше вероятността някой да ги упъти. Освен това утре можеше пак да закъснее за работа.
Хърман гордо огледа самолета си.
— Няма страшно. Дотам са най-много седемдесет минути, а ако трябва, мога и да понатисна педала.
Изкачиха се в салона и Хърман им посочи къде да седнат.
— Съжалявам, но нямах време да намеря стюард. Искате ли нещо?
— Чаша бяло вино — каза Сара.
— А ти, Джон? Какво да ти предложа? Хладилникът е пълен с храна. Изберете каквото ви се хареса.
Десет минути след излитането полетът стана съвсем спокоен, сякаш се плъзгаха с кану по водите на огледално езеро. Сара разкопча колана и се озърна към Фиск. Той гледаше залеза през прозорчето.
— Да ти приготвя ли нещо за хапване? Освен това имам интересни новини.
— Аз също.
Фиск разкопча колана, последва я и седна до масичката, докато тя правеше сандвичи.
— Кафе?
Фиск кимна.
— Имам предчувствието, че ни чака трудна нощ.
Сара привърши със сандвичите и наля две чашки кафе. Седна срещу Фиск и погледна часовника си.
— Полетът е толкова кратък, че не разполагаме с много време. На летището в Блексбърг няма служба за коли под наем. Можем обаче да хванем такси до града и там да намерим кола.
Фиск захапа сандвича и отпи глътка кафе.
— Преди малко спомена, че на приема е станало нещо.
— Имах сблъсък със съдия Найт.
Сара описа разговора в кабинета. След това Фиск разказа за своята среща с Найт.
— Труден характер — каза накрая той.
— Нещо друго?
— Маккена се интересува дали имам алиби за убийството на брат си.
— Сериозно ли говориш?
— Нямам алиби, Сара.
— Джон, едва ли някой вярва, че можеш да убиеш собствения си брат. Пък и как се връзва това със смъртта на Стивън?
— Ако изобщо има връзка.
— И какъв мотив имаш според Маккена?
Фиск остави чашката. Може би си струваше да изслуша чуждо мнение по въпроса.
— Маккена не знае, но наистина имам идеален мотив.
Сара трепна от изненада.
— Какъв?