— Днес узнах, че Майк се е застраховал за половин милион долара в моя полза. И това ако не е мотив…
— Но нали казваш, че си узнал едва днес.
— Сериозно ли мислиш, че Маккена ще ми повярва?
— Странно…
Фиск завъртя глава.
— Кое?
— Съдия Найт подхвърли, уж между другото, че много убийства се извършват от роднини и че не бива да вярвам на никого — с други думи на теб.
— Случайно да знаеш дали не е била някога в армията?
Сара едва не се разсмя.
— Не, защо?
— Просто се чудех дали няма нещо общо с Руфъс Хармс.
Сара се усмихна.
— Щом подхванахме тая тема, какво ще речеш за сенатор Найт? Той може да е бил в армията.
— Не е бил. Спомням си, по време на сенаторската му кампания вестниците в Ричмънд писаха, че поради заболяване не е служил във въоръжените сили. Неговият противник беше герой от войната и се опита да го изкара едва ли не дезертьор. Само че Найт беше служил в разузнаването, имаше награди и цялата работа се провали. — Фиск сърдито поклати глава. — Глупости. Мъчим се да направим от нищо нещо. — Той въздъхна. — Дано Райдър да ни помогне.
Човекът в работен комбинезон избута количката с кофи и четки по коридора и спря пред вратата от матово стъкло, на която беше изписано:
САМЮЕЛ РАЙДЪР, АДВОКАТ.
Приведе глава настрани, озърна се и напрегна слух. Сградата беше малка и освен адвокатската кантора на втория етаж имаше само още пет-шест канцеларии. По това време и тук, и по улиците не се мяркаше жива душа.
Джош Хармс почука на вратата и изчака отговор. После почука още веднъж, малко по-силно. Преди малко беше оставил Руфъс в камионетката на една странична уличка, докато разузнае терена. Откри килерчето на чистача и набързо подготви план за в случай, че някой го забележи. Пак почука, изчака още една-две минути, после сви устни и тихо подсвирна. След двайсет секунди Руфъс изникна от сенките на коридора. Той не беше в работни дрехи — в килера нямаше нито една, която да му стане.
Джош измъкна шперцовете и след броени секунди двамата се озоваха в приемната отвъд вратата.
— Трябва да действаме бързо — каза Джош. — Някой може да ни завари.
Зареденият пистолет стърчеше изпод колана му.
— Аз ще претърся тук, а ти върви да огледаш в кабинета на Самюел.
Руфъс вече ровеше из един шкаф, светейки с фенерчето, което бе донесъл от камионетката. Джош мина в кабинета на Райдър. Най-напред хвърли поглед към улицата и дръпна завесите. После на свой ред извади фенерче и започна претърсването. Откри заключено чекмедже и изкърти ключалката. После подсвирна тихичко, когато напипа пакета, залепен от долната страна. Върна се към вратата.
— Руфъс, намерих го.
Брат му дотича, взе документите и ги прегледа в лъча на фенерчето.
— Не си ми казал как смяташ да си отървеш задника с тия хартийки.
— Още не съм го обмислил, но по-добре да са ми подръка.
— Е, сега хайде да се измитаме, преди някой да ни докопа.
Едва бяха прекрачили в приемната, когато от коридора долетяха стъпки. Идваха двама души. Спогледаха се. Джош извади пистолета и свали предпазителя.
— Ченгетата. Знаят, че сме тук.
Руфъс го погледна и поклати глава.
— Не са ченгетата. Нито пък военните. Сградата е пуста. Ако бяха те, щяха да надуят сирените, а след това щяхме да чуем как се трошат стъклата, като вземат да ни замерват със сълзотворни гранати. Идвай.
Руфъс дръпна Джош в кабинета и тихо затвори вратата. Сега можеха само да чакат.
44.
Чандлър обикаляше из апартамента на Майкъл Фиск. Коленичи и огледа мястото, нащърбено от удара на Джон Фиск. Ако щангата бе улучила целта, следствието отдавна щеше да е приключило. Чандлър стана и поклати глава. Нямаше да е толкова лесно. Хората му вече приключваха с огледа. Всичко беше посипано с черен прашец, сякаш след сборище на магьосници, и в известен смисъл наистина бе така. Вече разполагаха с отпечатъците на Майкъл Фиск, за да ги изключат от сметката. Трябваше да вземат отпечатъци и от брат му. Тъй като адвокатското разрешително на Джон беше издадено от Вирджиния, сигурно щяха да ги намерят в щатското полицейско управление. А и отпечатъците на Сара Еванс, помисли си Чандлър. Тя навярно също бе идвала тук. Той погледна към края на коридора. Може би в спалнята? Но от всички разговори досега излизаше, че двамата са били само приятели.
Беше разговарял с Мърфи и неговите сътрудници. Прегледаха всички дела, по които бе работил Майкъл. Не откриха нещо особено. Тази линия на разследване просто щеше да глътне твърде много време. А междувременно загиваха хора.
Мълчанието на Джон Фиск си оставаше за негова сметка. Както правилно се бе досетил, след последния им разговор Чандлър спря информационния поток. Но с ФБР детективът играеше честно и предаваше на Маккена всички сведения, включително новооткритата информация за бягството на Руфъс Хармс и телефонните обаждания на Майкъл Фиск. Освен това му каза и какво е чул от Джон Фиск за изчезналата молба.