Сякаш в отговор на мислите му откъм входа долетяха стъпки и в стаята влезе самият агент — след като показа удостоверението си на полицая пред входа и бе записан като посетител на местопрестъплението. Е, не чак местопрестъпление, но нещо от сорта, помисли си Чандлър.
— До късно работите днес, агент Маккена.
— Вие също.
Агентът от ФБР плъзна поглед из стаята — първо в центъра, после настрани квадрат по квадрат.
— Как е голямото началство от ФБР? Натискат ли ви по-бързо да разрешите случая?
— Също като при вас. Потупват те по рамото, ако разкриеш убиеца преди вечерните новини.
Маккена опита да се усмихне, но явно нямаше навик, защото усмивката излезе малко крива.
Чандлър се запита дали нарочно обърква хората, или просто такъв си му е характерът. Изпитваше странно чувство към Уорън Маккена и затова дискретно бе проверил сведенията за него. Кариерата му в Бюрото заслужаваше отлична оценка по всички показатели. След прехвърлянето си от централата в Ричмънд вече осем години работеше в столицата. Преди ФБР беше служил за кратко време в армията, а след това бе завършил колеж. През всичките тези години началниците му можеха да се похвалят с най-добри впечатления от Маккена. И все пак Чандлър откри нещо странно: на няколко пъти Маккена бе отказал повишение, което би го отстранило от оперативната работа.
— Имате късмет, че Джон Фиск не е завел дело срещу вас. Все още може да го стори.
— Би трябвало — изненадващо отвърна Маккена. — На негово място сигурно щях да го сторя.
— Непременно ще му предам съвета — бавно изрече Чандлър.
Още една-две минути Маккена продължи да обхожда с поглед целия апартамент, сякаш запечатваше всяка подробност като на снимка. Накрая пак се обърна към Чандлър.
— Вие какво, да не сте му наставник?
— Допреди два дни не го познавах.
— Значи се сприятелявате много по-бързо от мен. — Маккена приведе глава към Чандлър. — Може ли да поогледам?
— Моля. Само не пипайте нищо, ако не е наръсено здравата с прах.
Маккена кимна и предпазливо закрачи из хола. Забеляза нащърбения паркет.
— Това ли е ударът на Фиск срещу въображаемия нападател?
— Да. Но не знаех, че е въображаем.
— Такъв е, докато не получим допълнително потвърждение. Поне аз така работя.
Чандлър извади парче дъвка, лапна я и започна бавно да предъвква както нея, така и думите на агента.
— Сара Еванс ми съобщи, че е видяла един човек да напуска тичешком сградата, преследван от Фиск. Това стига ли ви?
— Да, задоволително потвърждение. Фиск има голям късмет. Би трябвало да си купи билет от лотарията, докато му върви.
— Едва ли е много голям късмет да убият брат ти.
Маккена спря и огледа отворената врата на килера, посипана с дактилоскопичен прах.
— Май всичко зависи от гледната точка, нали?
— С какво толкова ви е влязъл в очите? Та вие дори не го познавате.
Маккена го стрелна с поглед.
— Вярно, детектив Чандлър, но искате ли да ви кажа нещо? И вие не го познавате.
Чандлър понечи да възрази, но не му хрумна нищо подходящо. В известен смисъл човекът имаше право. В този момент един от сътрудниците прекъсна размислите му.
— Детектив Чандлър, може би си струва да видите какво намерихме.
Чандлър пое листовете и се наведе над тях. Маккена застана до него.
— Прилича ми на застрахователна полица — каза агентът.
— Намерихме я върху една от лавиците в килера. Там изобщо няма храна. Използвал го е за склад. Вехтории, данъчни декларации, сметки и тъй нататък.
— Застраховка за половин милион долара — промърмори Чандлър.
Набързо прелисти договора, като прескачаше правните подробности, докато стигна до по-конкретната информация в края. Изведнъж Маккена забоде пръст най-отдолу.
— Застрахованият е Майкъл Фиск.
Чандлър прочете посочения ред и пребледня.
— А при смъртта му сумата е предназначена за Джон Фиск.
Двамата се спогледаха.
— Искате ли да се разходим и да ви изложа една моя теория? — попита Маккена.
Чандлър се колебаеше дали да приеме.
— Няма да ви отнема много време — добави Маккена. — Всъщност предполагам, че до голяма степен вече и вие мислите като мен.
Най-сетне Чандлър сви рамене.
— Давам ви пет минути.
Излязоха на тротоара пред сградата. Маккена спря да запали цигара, после предложи и на Чандлър. Детективът показа пакетчето дъвка.