Тремейн натисна газта. Рейфийлд поклати глава и се облегна назад. Погледна часовника си и пак отправи очи към пътя. Вече наближаваха кантората на Райдър.
Сара и Фиск седяха на кожения диван, а братята стояха прави пред тях.
— Защо просто не вземем да ги вържем и да се пръждосаме? — подхвърли Джош.
— Според мен след малко ще разберете, че сме на ваша страна — бързо каза Фиск.
Джош се навъси.
— Виж какво, не ме разбирай погрешно, ама си голям скапаняк.
— Той казва истината — обади се Сара. — Дойдохме да ви помогнем.
Джош изсумтя, но не си направи труда да отговори.
— Джон Фиск? — промърмори Руфъс. Огледа лицето на Фиск и си припомни кога е виждал подобни черти. — Онзи, дето го убиха, е твой роднина, нали? Брат?
Фиск кимна.
— Да. Кой го уби?
— Не им казвай нищо, Руфъс — намеси се Джош. — Не знаем кои са и какво искат.
— Дойдохме да поговорим със Сам Райдър — каза Сара.
Джош се завъртя към нея.
— Доста ще ви е трудно без спиритически сеанс или нещо от сорта.
Фиск и Сара се спогледаха, после пак вдигнаха глави към братята.
— Мъртъв ли е? — попита Сара.
Руфъс кимна.
— Той и жена му. Уж било самоубийство.
Фиск забеляза папката в ръката му.
— Това ли изпрати до Върховния съд?
— Може ли аз да задавам въпросите? — отвърна Руфъс.
— Казвам ти, Руфъс, ние сме твои приятели.
— Съжалявам, но не се сприятелявам толкова лесно. За какво искахте да разговаряте със Сам?
— Той е пратил документите до съда, нали?
— Не отговарям на въпроси.
— Добре, тогава ще кажа какво знаем, а после може да продължиш. Как ти се струва?
— Слушам.
— Райдър подава документите до Върховния съд. Брат ми попада на тях и ги изнася. Идва да те види в затвора. Сетне намират трупа му на една затънтена уличка във Вашингтон. Прилича на обир. Сега ти ни казваш, че Райдър е мъртъв. А убиха и още един съдебен служител. Мисля, че е свързано със смъртта на брат ми, но не знам как. — Фиск помълча и огледа двамата срещу себе си. — Това знаем. Мисля обаче, че ти знаеш много повече. Например защо са всички тези убийства.
— Много знаеш. От ченгетата ли си? — попита Джош.
— Помагам на детектива по случая.
— Видя ли, Руфъс, казах ти аз. Трябва да се измъкваме. Ченгетата сигурно вече пристигат.
— Не, не пристигат — намеси се Сара. — Видях името ви в документите, които взе Майкъл, мистър Хармс, но това беше всичко. Не знам защо сте подали молбата и какво пише в нея.
— За какво се обръща към съда един затворник? — попита Руфъс.
— Защото искаш да излезеш — каза Фиск. Руфъс кимна. — Но трябва да имаш основания за това.
— Имам си най-доброто основание на света: простата истина — натърти Руфъс.
— Кажи ми каква е.
Джош взе да отстъпва към вратата.
— Руфъс, имам лошо предчувствие. Стоим тук и бъбрим с тия двамата, а ченгетата наближават. Вече каза прекалено много.
— Те убиха брат му, Джош.
— Не знаеш дали наистина му е брат.
Фиск извади от портфейла шофьорската си книжка.
— Това поне ще докаже, че имаме еднаква фамилия.
Руфъс махна с ръка.
— Не ми трябва. Приличате си.
— Дори и да не са ченгета, с какво ще ни помогнат, дявол да го вземе? — попита Джош.
Руфъс погледна Фиск и Сара.
— Много ви бива по приказките. А сега как ще отговорите?
— Аз работя във Върховния съд, мистър Хармс — каза Сара. — Познавам всички съдии. Ако имате доказателство за невинността си, гарантирам ви, че ще бъде изслушано. Ако не от Върховния, то от някой друг съд, повярвайте ми.
— Детективът по случая усеща, че има нещо мътно — добави Фиск. — Ако ни кажете какво става, ще отидем при него и ще го насочим по новата следа.
— Аз знам истината — повтори Руфъс.
— Чудесно, Руфъс, но в съда истина е единствено онова, което може да се докаже.
— Какво имаше в молбата ви? — запита Сара.
— За бога, Руфъс, не отговаряй! — изкрещя Джош.
Руфъс не му обърна внимание.
— Нещо, което получих от армията.
— Ти ли уби детето, Руфъс? — попита Фиск.
— Да, аз — каза Руфъс и наведе глава. — Или по-точно ръцете ми. Останалото изобщо не осъзнаваше какво върши. Нямаше как да разбирам след онова, което ми сториха.
— Какво говориш? Кой ти го е сторил и какво точно?
— Руфъс, той иска да те преметне — обади се Джош.
— Объркаха ми главата, това сториха — каза Руфъс.
Фиск го изгледа недоверчиво.
— Да не би да претендираш за невменяемост? Ако е така, нямаш ни най-малък шанс. — Той присви очи. — Но има и още нещо, нали?
— Защо мислиш така? — попита Руфъс.
— Защото брат ми е приел молбата ти много сериозно. Толкова сериозно, че да наруши закона, като я изнесе, и да загине, опитвайки се да ти помогне. Не би го сторил само заради някаква си претенция за невменяемост отпреди двайсет и пет години. Кажи за какво е загубил живота си.