Джош протегна ръка през прозореца, изпъна я успоредно на камионетката и започна да стреля. Първият куршум улучи дървото точно над клона. След този пробен изстрел Джош продължи да натиска спусъка и всеки следващ куршум се забиваше право в основата на клона, докато камионетката летеше напред. За него това не бе кой знае каква проява на точност. Бе стрелял по клони още откакто порасна дотолкова, че да може да носи пушка. Забавляваше се да плаши енотите и катериците. Но още не му се бе случвало да го прави от движеща се кола под дъжд от куршуми.
Руфъс бе приковал очи в пътя, но примижаваше при всеки изстрел. Ушите му бяха заглъхнали дотолкова, че едва ли щеше да чуе, ако някой се разкрещеше насреща му. Загубил част от опората си, тежкият клон провисна с няколко сантиметра. Джош продължаваше да стреля, от дънера се надигаше облак трески като дим над локомотивен комин.
Тремейн разбра какво става.
— Дай газ, дай газ!
Рейфийлд настъпи педала.
Без да откъсва поглед от целта, Джош продължаваше да стреля. Клонът провисна още малко, сетне не издържа тежестта и с пукот рухна надолу. За миг увисна на ивица кора, после се блъсна в дънера, откъсна се и полетя към земята. Джош натисна газта, сграбчи волана и зави плътно покрай дървото.
— Давай, давай! — изкрещя Тремейн на Рейфийлд.
Рейфийлд обаче натисна спирачките и в същия миг върху тясната пътека право пред тях се стовари половин тон дървесина. Тремейн едва не изхвръкна от джипа.
— Да те вземат дяволите, защо спря?
Изглеждаше готов да обърне пистолета срещу съучастника си. Рейфийлд едва дишаше.
— Ако не бях спрял, оная проклета гадост щеше да ни смаже. Това не ти е бронирана кола, Вик.
Джош гледаше напред и надясно, където пътеката ставаше малко по-широка. Той рязко натисна спирачките, отклони наляво, после рязко извъртя камионетката надясно и даде газ. Колата се изтръгна от храстите, прелетя над някаква плитка бразда и се приземи на поляна. Руфъс подскочи и главата му се блъсна в покрива на кабината.
— Какво правиш, по дяволите?
— Дръж се здраво.
Джош отново даде газ и Руфъс погледна напред тъкмо навреме, за да види колибата, която брат му бе забелязал преди секунди.
Джош се озърна през рамо и видя точно каквото очакваше. Нищо. Но Тремейн и Рейфийлд бързо щяха да заобиколят препятствието с джипа.
Погледна покрай ъгъла на бараката и видя пътя отвъд нея. Предположенията му се оказваха верни. Където има горска колиба, обикновено се намира и път. Той зави зад старата сграда и сърцето му се сви. Да, наистина имаше път. Но го преграждаше здрава стоманена бариера. А от двете страни се издигаше непроходим гъсталак. Джош погледна назад. Бяха в капан. Лично той навярно би успял да се измъкне през гората, но Руфъс не беше добър бегач, а Джош нямаше да изостави брат си.
Погледна колибата и очите му се присвиха отново. След минута-две джипът щеше да ги догони. Чуваше как разбиват клона с автоматична стрелба, за да го избутат настрани.
Една минута по-късно джипът прескочи браздата и се насочи към поляната. Рейфийлд намали скоростта, вгледа се напред и веднага видя бараката.
— Накъде биха тръгнали? — попита той.
Тремейн завъртя бинокъла и зърна криволичещия път към покрайнините на гората.
— Натам! — изрева той и посочи напред.
Рейфийлд даде газ и джипът се стрелна покрай ъгъла на бараката. В същия миг видяха, че пътят е преграден и Рейфийлд закова на място. Внезапно камионетката, скрита зад другия ъгъл, връхлетя с оглушителен рев, блъсна ги отстрани и изхвърли Рейфийлд и Тремейн от джипа.
Рейфийлд падна с извита глава върху куп прогнили трупи. Остана да лежи неподвижно.
Тремейн се прикри зад катурнатия джип и откри огън, принуждавайки Джош да приведе глава под таблото и да даде заден ход. След малко двигателят заглъхна, изпод капака бликна облак пара. Предните гуми бяха надупчени от куршуми.
Докато Руфъс го прикриваше, Джош изскочи през лявата врата. Падна на колене, изтъркаля се зад камионетката и надникна. Тремейн не бе мръднал от мястото си. Цевта на автомата се подаваше над джипа. Вероятно презареждаше, също като Джош, и обмисляше тактическото положение.
Сърцето на Джош подскачаше бясно. Той избърса с юмрук пръстта и потта от очите си. Бе участвал в много битки на чужда и родна земя, но оттогава имаше почти трийсет години. Впрочем все едно — всяко сражение носеше ужас от смъртта. Когато стрелят по теб, не ти е до размисли. Осланяш се на инстинкта.
И все пак имаха предимство — те бяха двама, а Тремейн сам. Джош надникна още веднъж, после скочи и изтича до ъгъла на бараката.