— Руфъс — изрева той. — Ще броя до три.
— Почвай да броиш — отвърна Руфъс с потрепващ глас.
Три секунди по-късно Джош откри огън срещу Тремейн и куршумите задрънчаха по шасито на джипа. Руфъс пропълзя назад. Там обаче спря, защото Тремейн обстрелваше пространството между бараката и камионетката. Из въздуха се носеше мирис на барут и страх.
Двамата братя се спогледаха и Джош се усмихна широко, защото усещаше, че Руфъс е готов да изпадне в паника.
— Хей, Вик — изкрещя той, — що не вземеш да хвърлиш тая железария и да излезеш с вдигнати ръце?
Вместо отговор куршумите на Тремейн изкъртиха няколко трески от бараката малко над главата на Джош.
— Добре, Вик, разбрах те. А сега успокой топката, чу ли, приятел? Не бой се, ще погребем и двама ви. Няма да ви оставим на мечките и разните други гадини. Мръсна работа е това — животни да глозгат трупове. Виждал си го във Виетнам, нали, Вик? А може и да си бягал, без да поглеждаш назад.
Говорейки, Джош направи на Руфъс знак да бъде готов, после посочи покрай бараката. Руфъс кимна. Джош щеше да се опита да подмами противника под обстрела на брат си. Руфъс стисна пистолета и зареди нов пълнител — Джош му бе показал как става. Боеше се, че няма да има смелост, жестокост и точност, за да застреля човек, дори ако Тремейн изскочеше насреща му с автомата. За да оцелее в затвора, неведнъж трябваше да се бие, но неизменно го правеше с голи ръце, макар че противниците му обикновено бяха въоръжени с нож или парче тръба. Пистолетът обаче бе нещо различно. Убиваше от разстояние. Но ако не стреляше, брат му щеше да умре. А нямаше как да помоли Господ за помощ. Не можеше да отправи към Всевишния молитва за успешно убийство.
Ниско приведен, Джош заобиколи колибата, като спираше да се ослуша. Веднъж се осмели да надигне глава към един от прозорците с надеждата да види през отсрещен прозорец къде е джипът, но ъгълът се оказа неподходящ. Вече се чувстваше във форма. Страхът не го бе напуснал, но Джош бе успял да го превърне в адреналин, да изостри до предел всичките си сетива. Той насочи пистолета право напред. Отлично разбираше, че ако врагът е разгадал плана му, най-добрата тактика за Тремейн ще е да изостави прикритието и да пропълзи насреща покрай бараката — така щеше да изненада Джош някъде по средата. Автомат срещу пистолет, сто куршума срещу един. Джош щеше да загине, а след него и Руфъс.
Той направи още крачка напред. После отново чу автоматична стрелба и трясъка на куршуми по камионетката. Втурна се напред, готов да изскочи иззад ъгъла. Докато Тремейн обстрелваше Руфъс, Джош можеше да заобиколи откъм фланга и да запуши веднъж завинаги устата на гадното копеле.
Този план рухна веднага щом зави зад ъгъла, защото насреща стоеше Тремейн и се целеше с пистолет в главата му. Смаяният Джош спря тъй рязко, че се подхлъзна по камъчетата и падна назад. Това го спаси. Вместо в мозъка, куршумът се заби в рамото му. Ударът отхвърли Джош, краката му излетяха напред, подкосиха Тремейн и двамата тежко рухнаха на земята, изпускайки пистолетите.
Тремейн скочи пръв; Джош, притиснал с ръка окървавеното си рамо, стана по-бавно. Тремейн измъкна нож. Някъде настрани автоматът замлъкна. Джош изкрещя, когато Тремейн връхлетя срещу него и двамата се блъснаха в стената на бараката, разтърсвайки до основи паянтовата постройка. Успя да блокира с лакът ръката на Тремейн. Прониза го адска болка. Сякаш проклетият куршум бе плъзнал от рамото да проучи цялото тяло. Успя да ритне Тремейн в корема, но само след миг онзи отново скочи. Джош усети как ножът разкъса ризата и се впи в ребрата му. Започна да губи съзнание. Болката от първата рана бе тъй ужасна, че почти не усети втората. Едва различи как Тремейн издърпа ножа от тялото му и вдигна ръка за последния удар. Сигурно в гърлото, каза си Джош, докато мозъкът му бавно спираше да работи. В гърлото е бързо и смъртоносно. Точно така бих постъпил на негово място, помисли той, потъвайки в мрака.
Ножът така и не полетя надолу. Застина на най-високата точка и повече не се приближи до Джош Хармс. Тремейн риташе и се гърчеше в две могъщи ръце, които го откъснаха от ранения. Руфъс стоеше точно зад него. С едната ръка стискаше китката му. Заблъска я в стената, докато пръстите на Тремейн се отпуснаха и изтърваха ножа. Тремейн беше грамада от мускули и отлично владееше изкуството на ръкопашния бой. Но пред Руфъс изглеждаше като джудже. Малцина биха могли да устоят срещу Руфъс. Сграбчеше ли противника, гигантът стискаше като разярена мечка. А сега държеше човека, който бе превърнал живота му в безкраен кошмар.
Когато Тремейн опита да смачка с лакът гръкляна му, Руфъс смени тактиката. Вдигна врага от земята и започна да блъска лицето му в дъските, докато окървавеният Тремейн престана да се съпротивлява. Накрая тласна главата му през прозореца и парчета стъкло разрязаха дълбоко лицето на жертвата. В този момент Джош изкрещя от болка, Руфъс се озърна към него и леко разхлаби хватката. Усещайки това, Тремейн ритна Руфъс по коляното, заби лакът в бъбрека му и го повали на земята. Светкавично се претърколи, сграбчи ножа и замахна срещу беззащитния си противник. Куршумът го улучи право в тила и той рухна мъртъв.