Пак сграбчи ръба на джипа, после напъна масивните си нозе и рамене. Дългите му ръце задърпаха, прегънатите крака почнаха да се изправят. За миг колата и човекът увиснаха в несигурно равновесие, без да помръдват нагоре или надолу — джипът не се даваше, Руфъс бе също тъй упорит. Сетне Руфъс бавно започна да се прегъва напред, сякаш не можеше да удържи собствената си тежест. Разбра, че друг шанс няма да има. В мига, когато джипът взе да печели битката, той отвори уста и нададе тъй страховит рев, че от очите му бликнаха сълзи. По изтощеното лице на Джош също се стичаха сълзи, докато гледаше как брат му се бори с невъзможното заради него.
Руфъс отвори очи. Усещаше как джипът се надига мъчително бавно, сантиметър по сантиметър. Ставите и сухожилията му изгаряха от напрежение. Руфъс ръмжеше, дърпаше и напъваше, без да обръща внимание на болката, изстрелваща своите тревожни сигнали из треперещото му тяло. Джипът се бореше жестоко за всеки сантиметър. Пукаше и скърцаше, сякаш проклинаше човека. Но изведнъж Руфъс се озова прав и с последно усилие блъсна металната грамада. Като вълна, надвиснала над брега, джипът отмина точката на равновесие, сгромоляса се на земята, подскочи и спря върху четирите си колела.
Руфъс седна вътре, разтреперан от изтощение.
Джош го гледаше със зяпнала уста. Искаше да каже нещо, но не намери думи и само промърмори:
— По дяволите.
Сърцето на Руфъс подскачаше толкова бясно, че го обзе страх да не би цялата борба да отиде напразно. Той притисна ръка към гърдите си, въздъхна дълбоко и прошепна:
— Моля те. Недей, моля те.
След минута Руфъс бавно стана, пристъпи към брат си и внимателно го пренесе в джипа. Намести брезентовия гюрук, който се бе откачил при изхвръкването на Тремейн и Рейфийлд. После пренесе от караваната оръжията и част от провизиите, като не забрави и Библията. Седна зад волана, но изведнъж се озърна към Тремейн и Рейфийлд. После пак погледна гарвана, към който се бяха присъединили още няколко едри птици, може би лешояди. Ако останеха на открито, най-много след ден двамата мъртъвци щяха да се превърнат в оглозгани скелети.
Руфъс слезе от джипа и отиде до Рейфийлд. Излишно бе да проверява пулса му. Очите не лъжеха. Както и мирисът на изпражнения. Отмъкна го в бараката, след това се върна за Тремейн. Изрече над телата простичка молитва, после стана, излезе и затвори вратата. Някой ден щеше да им прости за стореното, но не днес. Върна се в джипа, намигна окуражаващо на Джош и завъртя ключа. Двигателят се закашля, но от втория опит запали. Предавките изръмжаха, Руфъс набързо се ориентира със скоростите, подкара джипа напред и двамата братя напуснаха мястото на своята неочаквана битка.
50.
По традиция след всяко предварително заседание съдиите обядваха уединени в столовата на втория етаж. Фиск бе оставил Сара да работи в кабинета си. Реши да използва времето за разследване. Трябваше някак да навакса, след като вече не получаваше сведения от Чандлър. Може би щеше да научи нещо от шефа на охраната Лио Деласандро.
Крачейки по коридора, той продължаваше да мисли за днешното заседание. Макар и адвокат, досега не бе осъзнавал каква огромна мощ се таи в тази сграда. През своята история Върховният съд неведнъж бе предизвиквал гнева на обществото с позицията си по редица важни дела. Според Фиск понякога тези решения бяха драстични и несправедливи. Ала колкото и да не му се искаше, трябваше да признае, че ако един или два гласа бяха наклонили везните в обратна посока, днес страната би била съвсем различна. Това положение му се струваше рисковано, дори застрашително.
Мислеше и за брат си, за добрините, които несъмнено бе успял да стори тук, макар и в скромната роля на сътрудник. Майк Фиск винаги бе отстоявал правдата с думи и дела. Вземеше ли веднъж решение, нямаше по-верен приятел от него. Да, това място се нуждаеше от човек като Майк Фиск. Смъртта му бе голяма загуба за Върховния съд. Но не тъй голяма, както за неговите близки.
Фиск се упъти към партера, където бе кабинетът на Деласандро. Почука, изчака малко и почука повторно. Накрая отвори вратата и надникна. Зад вратата беше приемната, където работеше секретарката на Деласандро. Сега тук нямаше никого. Вероятно бе отишла да обядва. Фиск прекрачи навътре.
— Мистър Деласандро — подвикна той.
Искаше да разбере дали са открили нещо от видеозаписите на охраната. Както и да разбере дали някой служител е придружил Райт.
Той пристъпи към вътрешната врата.
— Мистър Деласандро, аз съм Джон Фиск. Ще имате ли време да поговорим?