Отново никакъв отговор. Фиск реши да му напише бележка. Но не искаше да я остави върху бюрото на секретарката.
Вмъкна се в кабинета на Деласандро и отиде до бюрото. Намери листче, взе писалка и набързо надраска няколко реда. След като свърши и остави бележката на видно място, той хвърли бегъл поглед наоколо. По стените и лавиците имаше множество грамоти и отличия, говорещи за изключителна кариера. На една от снимките се виждаше младият Деласандро в униформа.
Фиск се обърна към вратата. На закачалката от вътрешната страна висеше сако. Вероятно беше на Деласандро. Минавайки покрай него, Фиск забеляза няколко петънца на яката. Разтърка ги с пръсти и огледа следите — грим. Мина в приемната погледна снимките върху бюрото. Веднъж бе видял секретарката на Деласандро — млада, висока брюнетка със запомнящо се лице. На една от снимките бяха двамата с Деласандро. Той я прегръщаше през рамото; двамата се усмихваха срещу обектива. Навярно много секретарки се снимаха с шефовете си. Но интимната близост и погледите им сякаш подсказваха, че може да има нещо повече от платонически служебни отношения. Фиск се запита дали във вътрешния правилник на Върховния съд има точка за личните връзки. Имаше и още една причина Деласандро да държи ръце настрани от секретарката си — Фиск се озърна към кабинета, където върху страничната масичка бе поставена снимка на съпругата и децата му. Семейството изглеждаше много щастливо. Поне за страничния наблюдател. Излизайки в коридора, той стигна до извода, че това се отнася със същата сила за Върховния съд, пък и за целия свят. Външността често лъже; човек трябва да задълбае, за да стигне до истината.
Руфъс спря джипа.
— Ще помахам на първото минаващо ченге. Нуждаеш се от помощ.
Джош се надигна с усилие.
— В никакъв случай. Спипат ли те ченгетата, ще открият онези двамата и с теб е свършено.
— Трябва ти лекар, Джош.
— Нищо не ми трябва. — Джош се пресегна и сграбчи пистолета. — Заедно започнахме тая работа, заедно ще я довършим. — Той притисна дулото в корема си. — Спреш ли някого, ще се гръмна.
— Ти си луд. Какво искаш, по дяволите?
Джош се закашля и от устните му протече кръв.
— Да намериш Фиск и онова момиче. Аз вече съм вън от играта, но те сигурно ще ти помогнат. — Той забеляза, че Руфъс гледа пистолета, и изръмжа: — Не си го и помисляй… куршумът е страшно бърз.
Руфъс превключи скоростите и изкара джипа на пътя. Джош го гледаше със замътени очи.
— Прекрати тия глупости.
— Какво?
— Виждам те как мърмориш. Недей да се молиш за мен.
— Никой няма да ми нарежда кога да говоря с Господа.
— Твоя си работа, само не ме замесвай.
— Моля Му се да бди над теб. Да те опази.
— Няма що, добре ме опазва. Само си губиш времето.
— Господ ми даде сила да вдигна джипа.
— Ти вдигна тая проклета машинария. Не видях да слизат ангели от небето.
— Джош…
— Мълчи и карай. — Остра болка проряза Джош и той залитна напред. — Не ми е до приказки.
Докато Сара седеше в кабинета си, Елизабет Найт й се обади да дойде веднага. Това я изненада, защото в сряда следобед съдиите обикновено се събираха да обсъдят делата от понеделник. Всеки съдия имаше двама секретари и личен сътрудник. Когато влезе в кабинета, Сара поздрави секретарката Хариет, която бе съпровождала Найт почти през цялата й кариера. Обикновено Хариет я посрещаше с дружелюбна усмивка, но сега само подхвърли враждебно:
— Влизайте, мис Еванс.
Сара мина покрай бюрото и посегна към вратата на кабинета. Озърна се и видя, че Хариет я гледа. Секретарката бързо наведе глава. Сара въздъхна и отвори вратата.
Вътре се бяха събрали Рамзи, Чандлър, Пъркинс и агент Маккена. Зад старинното бюро Елизабет Найт нервно опипваше ножа за писма.
— Заповядай, седни — каза тя.
Сара усети в гласа й само хладна учтивост. Седна на мекото кресло, явно нагласено така, че всички в кабинета да бъдат срещу нея. Като на съдебен процес.
Тя погледна Найт.
— Искали сте да ме видите…
Рамзи пристъпи напред.
— Всички искаме да ви видим, или по-точно да ви изслушаме, мис Еванс. Но ще отстъпя тази чест на детектив Чандлър.
Сара никога не бе виждала Рамзи тъй строг. Той се облегна на камината и продължи да я гледа, потривайки нервно ръце.
Чандлър седеше точно пред нея, коленете им почти се докосваха.
— Трябва да ви задам няколко въпроса и искам да чуя истината — тихо изрече той.
Сара се огледа и запита не съвсем на шега:
— Трябва ли да си потърся адвокат?
— Само ако си сторила нещо нередно, Сара — бързо отвърна Найт. — Смятам обаче, че сама ще решиш дали се нуждаеш от присъствието на правен съветник.