Сара преглътна мъчително, после отново погледна Чандлър.
— Какво ви интересува?
— Познато ли ви е името Руфъс Хармс?
Сара затвори очи. О, по дяволите.
— Нека да обясня.
— Да или не, мис Еванс — настоя Чандлър. — Обясненията могат да изчакат.
Тя кимна.
— Да.
— Какво точно знаете за този човек?
Тя нервно опипа седалката.
— Знам, че е избягал от военен затвор. Четох го във вестниците.
— Не знаехте ли за него и преди това? — Сара не отговори и Чандлър продължи: — Разпитвали сте в деловодството за някаква молба, вероятно подадена от Руфъс Хармс. Всъщност това е било още преди бягството, нали? Какво търсехте?
— Мислех, че… искам да кажа…
— Джон Фиск ли те насочи към този човек? — рязко попита Найт.
Гледаше я изпитателно и като видя разочарованието по лицето й, Сара се почувства още по-виновна.
— Не, сама реших.
— Защо? — попита Чандлър.
След разговора с Фиск в кафенето вече имаше известна представа каква е истината. Но трябваше да я чуе от Сара.
Тя въздъхна дълбоко и още веднъж огледа вражеските редици. Искаше й се Фиск ненадейно да долети на помощ, но това нямаше да се случи.
— Един ден случайно забелязах някакъв документ, вероятно молба, с името на Руфъс Хармс. Проверих в деловодството, защото не си спомнях да съм виждала това име в регистъра. И наистина нямаше сведения.
— Къде видяхте молбата? — намеси се Рамзи, преди Чандлър да зададе нов въпрос.
— На едно място — смутено измънка Сара.
— Сара — строго изрече Найт, — няма смисъл да прикриваш когото и да било. Просто кажи истината. Недей да си съсипваш кариерата.
— Не помня къде я видях — упорито отвърна Сара. — Беше само за малко. Две-три секунди. Прочетох името на Хармс, но не знам нищо за съдържанието.
— Ако сте подозирали, че е молба, подадена извън установения ред — намеси се Пъркинс, — тогава защо не я отнесохте в деловодството?
Какво можеше да отговори?
— Моментът не беше подходящ, а после вече нямах възможност.
— Моментът не бил подходящ? — Рамзи изглеждаше готов да избухне. — Доколкото разбрах, вие съвсем неотдавна сте разпитвали в деловодството за тази „изчезнала“ молба. И тогава ли не беше подходящ момент да я регистрирате?
— Тогава вече не знаех къде се намира.
— Чуйте, мис Еванс — отсече Маккена, — или ще ни кажете всичко, или ще го разберем по друг начин.
Сара се изправи.
— Не приемам нито тона, нито отношението ви.
— Мисля, че е във ваш интерес е да ни помогнете — каза Маккена. — И да не прикривате повече братята Фиск.
— Какво говорите?
— Имаме основания да подозираме, че Майкъл Фиск е взел тази молба с користни цели и по някакъв начин ви е замесил — съобщи Чандлър.
— Ако наистина е така, а вие сте го прикривали, извършвате много сериозно нарушение, мис Еванс — каза Рамзи.
— Обикаляхте и разпитвахте, защото така искаше Джон Фиск, нали?
— Може да ви се стори чудно, но понякога мисля и действам сама, агент Маккена — гневно отвърна тя.
— Знаете ли, че Майкъл Фиск е застрахован за половин милион долара в полза на брат си?
— Да, Джон ми каза.
— А знаете ли, че Фиск няма алиби за времето, когато е убит брат му?
Сара поклати глава и се усмихна измъчено.
— Губите ценно време, като се мъчите да му припишете убийството на Майк. Той няма нищо общо и полага огромни усилия да открие убиеца.
Маккена пъхна ръце в джобовете си, огледа я и смени тактиката.
— Според вас близки ли са били двамата братя?
— Какво разбирате под думата „близки“?
Маккена извъртя очи към тавана.
— В най-обикновения смисъл, това е.
— Не, не смятам, че са били особено близки. И какво?
— Открихме застрахователната полица в апартамента на Майкъл Фиск. Кажете ми защо се е застраховал за огромна сума, и то в полза на брат си, с когото не са били особено близки? Защо не е избрал своите родители? Доколкото знам, тия пари няма да им бъдат излишни.
— Не знам какво е мислил Майк. Едва ли някога ще разберем.
— А може и да не е негово дело.
За момент Сара се смая.
— Какво говорите?
— Знаете ли колко е лесно да се издаде застрахователна полица на чуждо име? Компаниите не изискват снимка. Медицинска сестра идва на посещение, прави бегъл преглед и взима кръвна проба. Трябват само няколко фалшиви подписа и заплащане чрез временна банкова сметка.
Очите на Сара се разшириха.
— Да не би да намеквате, че Джон се е представил за брат си, за да сключи застраховката?
— Защо не? Така става много по-ясно как между двама разделени братя изведнъж изникват толкова сериозни финансови отношения.