— Явно не познавате Джон Фиск.
Маккена я гледаше с противно високомерие.
— Между нас казано, мис Еванс, вие също. — Следващите му думи едва не я повалиха на пода. — Знаете ли, че Майкъл Фиск е убит с деветмилиметров куршум? — Той направи ефектна пауза. — И че Джон Фиск притежава официално регистриран деветмилиметров пистолет? Колкото до молбата, несъмнено пак той ви е казал, че има връзка с убийството на брат му, нали?
Сара се озърна към Чандлър.
— Не мога да повярвам.
— Е, засега нищо не е доказано — отвърна детективът.
Пъркинс кимна замислено и скръсти ръце.
— Обадиха ни се от службата за специални военни операции, мис Еванс. Според старши сержант Дилард вие сте разпитвали за Руфъс Хармс под предлог, че в съда има заведена негова молба.
— Законът не забранява да проверявам факти по телефона, нали?
— Значи признавате за разговора си с Дилард — победоносно заяви Пъркинс, поглеждайки първо Рамзи, после Найт. — По този начин признавате, че сте използвали служебно време и оборудване за лични разследвания около някакъв избягал затворник. При което сте излъгали военните, защото в съда няма подобна молба.
— Нарушенията се трупат едно след друго — добави Маккена.
— Нищо не съм признала. За мен въпросът беше служебен и имах пълното право да го изясня.
— Мис Еванс, ще ни кажете ли у кого точно беше молбата? — Рамзи я гледаше със същата ярост, с която бе гледал адвокатите на сутрешното заседание. — Ако някой в съда е откраднал молба, преди да бъде заведена — не смея дори да си го помисля, — и вие знаете името му, длъжна сте да ни го кажете.
Изведнъж Сара разбра, че всички знаят отговора или поне си въобразяват. Тя обаче нямаше да потвърди. Бавно стана, черпейки сили от някакъв неподозиран резерв.
— Мисля, че отговорих достатъчно, господин председател.
Рамзи се озърна към Пъркинс, после към Елизабет Найт. Сара имаше чувството, че тримата си кимнаха едва забележимо.
— В такъв случай, Сара, ще трябва да те помоля незабавно да подадеш оставка — каза Найт с потреперващ глас.
Сара я погледна почти спокойно.
— Разбирам, съдия Найт. Съжалявам, че се стигна дотук.
— Аз съжалявам още повече. Мистър Пъркинс ще те придружи. — Найт рязко извърна глава. — Можеш да вземеш личните си вещи от кабинета.
Докато Сара се обръщаше към вратата, гласът на Рамзи прокънтя отново.
— Мис Еванс, бъдете наясно, че ако чрез своите действия накърните по какъвто и да било начин интересите на Върховния съд, ще вземем всички необходими мерки спрямо вас и всички други отговорни лица. Но ако правилно съм разбрал положението, злото вече е сторено и с нищо не може да се поправи. — Той драматично повиши глас. — И ако е тъй, то дано съвестта не ви даде покой, докато сте жива!
Беше се изчервил от възмущение; мършавото му тяло сякаш напираше да изскочи навън през костюма. „Скандал на кораба“ разчете Сара в пламтящите му очи. Позор за единствената институция, стояща открай време над подозренията в един град на политическите скандали. Сега някаква нищожна сътрудничка опетняваше мястото му в историята, дългогодишната му кариера на заслужил юрист; всички негови постижения щяха да бъдат сведени до няколко пояснителни реда под линия. Дори да бе избила цялото семейство на Рамзи, Сара Еванс едва ли можеше да му нанесе по-страшен удар. Тя побегна навън, за да не се разплаче пред всички.
51.
Фиск чакаше Сара в кабинета. Когато тя влезе, той стана и понечи да заговори, но в този момент зад нея изникна Пъркинс. Сара пристъпи към бюрото и започна да го разчиства под зоркия поглед на Пъркинс.
— Сара, какво е станало?
— Това не ви засяга, мистър Фиск — каза Пъркинс. — Но ще съобщя на детектив Чандлър и агент Маккена, че сте тук. Те имат въпроси към вас.
— Щом е тъй, бягайте да им докладвате. Искам да поговоря със Сара насаме.
— Трябва да придружа мис Еванс до изхода.
Сара събра вещите в голям найлонов плик, после взе чантата си и я сложи отгоре. На минаване покрай Фиск прошепна:
— Ще те чакам в гаража.
Докато излизаше от кабинета, Пъркинс й каза:
— Ще ми трябват и служебните ви ключове.
Сара остави плика, порови из чантата си, намери ключовете и му ги хвърли.
— Не мислете, че ми е много приятно — заяви възмутено Пъркинс. — В съда цари хаос, репортерите ни обсаждат, загиват хора, навсякъде гъмжи от полиция. Не съм искал да останете без работа.
Сара безмълвно го заобиколи.
Тръгнаха по коридора, но след малко забавиха крачка, защото отсреща се зададоха Чандлър и Маккена.
— Трябва да поговорим, Джон — каза Чандлър.