Фиск погледна Сара.
— Ще се видим по-късно.
Тя кимна и продължи заедно с Пъркинс.
— Въпроси ли имаш? — попита Фиск.
— Точно така.
— Да не е свързано със застраховката на брат ми?
— Да, свързано е — мрачно потвърди Чандлър. — Маккена смята, че може сам да си сключил договора вместо Майкъл, а след това да си го убил.
— Нали намери полицата в апартамента на брат ми? Очевидно е знаел за нея.
Чандлър се озърна въпросително към Маккена. Агентът мълчеше.
— Виж какво, не знаех, че брат ми се е застраховал. Обадиха ми се от агенцията. Ще ти кажа името на служителката. Ако наистина подозираш някаква инсценировка, трябва да знаеш, че тя се е срещала с Майкъл. — Фиск погледна Маккена и забеляза как помръква лицето му. — Извинявай, ако съм ти провалил играта, Маккена. Парите всъщност са за родителите ни — Майк е знаел как ще постъпя. Поговори с жената от агенцията, тя ще потвърди. Освен ако смяташ, че съм замесил и нея. Продължавай в същия дух. Може да съм прибрал в джоба си и целия Върховен съд. Нали така?
— В такъв случай си уговорил Майкъл да сключи застраховката в името на родителите ви. Но е записано само твоето име. Парите винаги са били основен мотив за убийство. — Маккена се обърна към Чандлър. — Ти ли ще го попиташ, или оставяш на мен?
Чандлър погледна Фиск.
— Брат ти е убит с деветмилиметров куршум.
— Тъй ли?
— А ти притежаваш деветмилиметров пистолет.
Фиск се втренчи в двамата.
— Обърнали сте се към щатската полиция на Вирджиния?
— Чакам отговор — каза Маккена.
— Защо, след като вече го знаеш?
— Джон… — започна Чандлър.
— Добре, така е. Притежавам деветмилиметров пистолет. Модел „Зиг Зауер 256“ с петнайсет патрона в пълнителя.
— Къде е сега?
— В кабинета ми в Ричмънд.
— Бихме желали да го получим.
— За балистична експертиза ли?
— Да, между другото.
— Буфърд, само си губиш времето…
— Имаме ли разрешение да влезем в кантората и да вземем пистолета?
— Не.
— Е, след час ще имаме разрешително за обиск — каза Маккена.
— Няма нужда. Ще ви дам проклетия пистолет.
Маккена се изненада.
— Нали току-що каза…
— Не искам да нахълтват в кантората ми. Знам какви ги вършат ченгетата. Не са от най-кротките, а после цяла вечност ще ме разтакават, докато получа обезщетение за разбитата врата. — Фиск погледна Чандлър. — Предполагам, че вече не съм в екипа, но нека ти кажа едно-две неща. Поговори ли с пазачите, които са дежурили през нощта, когато беше убит Райт? Провери ли видеокамерите?
— Съветвам те да не му отговаряш, Чандлър — каза Маккена.
— Съветът се отбелязва за сведение — отвърна Чандлър и погледна Фиск. — Ще ти отговоря заради старата дружба. Разпитахме пазачите. Никой не е придружил Райт. Един му предложил, но той отказал.
— По кое време?
— Някъде към един и половина след полунощ. Проверихме видеозаписите, но не открихме нищо особено.
— Райт споменал ли е защо не иска да го откарат?
— Според пазача той просто излязъл навън и повече не го видели.
— Добре, да се върнем на пистолета — каза Маккена. — Ще те придружа до кантората.
— Никъде не отивам с теб.
— Ще те последвам с колата си.
— Прави каквото щеш, но искам униформен ричмъндски полицай лично да вземе оръжието и да го изпрати във вашингтонския отдел „Убийства“. Ако зависи от мен, няма и да припариш до вещественото доказателство.
— Не разбирам какво намекваш.
— Нищо не намеквам. Или приемаш каквото ти казах, или върви да извадиш разрешително. Избирай сам.
— Добре, имаш ли някого предвид? — намеси се Чандлър.
— Полицай Уилям Хоукинс. Аз му вярвам, препоръчвам го и на вас.
— Дадено. Искам да тръгнеш още сега, Джон. Ще уредя въпроса с Ричмънд.
Фиск погледна към края на коридора.
— Дай ми половин час. Трябва да поговоря с един човек.
Чандлър го потупа по рамото.
— Добре, Джон, но ако след три часа пистолетът не е в ричмъндската полиция, ще си имаш големи неприятности с мен, разбра ли?
Фиск се отправи към гаража да търси Сара.
След две-три минути към Чандлър и Маккена се приближи Деласандро.
— Бих искал да знам какво става, по дяволите — сърдито каза той. — Вече убиха двама сътрудници, а сега уволняват момичето заради някаква липсваща молба.
Маккена сви рамене.
— Много е сложно.
— Насърчихте ме, няма що — каза Деласандро.
— Не ми плащат да ви насърчавам — отвърна Маккена.
— Да, но ви плащат, за да откриете кой върши всичко това. На вас също, детектив Чандлър.
— Това и правим — отсече Чандлър.
— Добре, добре — уморено въздъхна Деласандро. — Пъркинс вече ми обясни. Наистина ли смятате, че Джон Фиск е убил брат си? Нали ме разбирате, може да има мотив, но в днешно време петстотин хиляди не са чак толкова много пари.