— Когато изчерпиш банковата си сметка, нещата изглеждат другояче — отвърна Маккена. — Той има мотив, няма алиби, а след няколко часа ще разберем дали притежава оръжието.
Деласандро не изглеждаше убеден.
— Ами смъртта на Райт? Какво общо има с нея?
Маккена разпери ръце.
— Нека погледнем под друг ъгъл. Може би Фиск е подлъгал Сара Еванс да му помогне. Еванс и Райт работят в един кабинет. Не е изключено Райт да чуе или види нещо, което поражда подозрения.
— Но нали Фиск има алиби за времето, когато е убит Райт — възрази Деласандро.
— Да, осигурено от Сара Еванс.
— Ами всички тия истории около избягалия затворник Хармс и проучването на Еванс?
Чандлър сви рамене.
— Не твърдя, че сме изяснили всичко, но цялата работа може да се окаже поредната лъжлива следа.
— Засега не е ясно — каза Маккена. — Ако беше нещо важно, щяха да кажат. Еванс дори не знаеше какво пише в молбата. Може Майкъл Фиск да е прибрал някакви документи. И какво от това? Джон Фиск го гръмва за пари и използва липсващата молба, за да залъже Еванс и всички останали.
— Е, аз пък ще бъда нащрек, докато всичко се изясни — каза Деласандро. — Отговарям за хората в тази сграда, а вече загубихме двама. — Той погледна Маккена. — Дано да сте наясно какво вършите с Фиск.
— Много добре знам какво върша с него.
Фиск откри Сара в гаража. Не й трябваше много време, за да обясни какво е станало.
— Сара, не исках да ти го казвам, но онзи ден Чандлър здравата ме притисна. Сигурен съм, че току-що остана без работа заради мен.
Сара пъхна найлоновата торба в багажника на колата си.
— Вече съм голямо момиче. Сама си нося последствията.
Фиск се подпря на колата.
— Дали да не поговоря с Рамзи и Найт? Може би ще разберат.
— Как ще им обясниш? Наистина извърших онова, в което ме обвиняват. — Сара затвори багажника и пристъпи до него. — Казаха ли ти за пистолета?
Фиск кимна.
— Маккена ще ме охранява до кантората, за да предам оръжието. — Той я погледна отблизо. — А ти какво ще правиш?
— Не знам. Изведнъж ми се отвори свободно време. Ще се опитам да открия Тремейн и Рейфийлд.
— Сигурна ли си, че още искаш да ми помагаш?
— Така поне няма напразно да съм си съсипала кариерата. А ти?
— Аз нямам избор. — Той погледна часовника си. — Да намина ли у вас довечера около седем?
— Мисля, че ще успея да спретна вечеря. Купи нещо за ядене и бутилка хубаво вино. Ако ме прихване, може и да почистя. Ще отпразнуваме последния ми ден във Върховния съд. Може пак да излезем с лодката. — Тя помълча и докосна ръката му. — И да приключим деня по същия начин.
— Мога да зарежа Ричмънд и да остана с теб. Знам как се чувстваш.
— А Чандлър и Маккена?
— Не съм длъжен да им се подчинявам.
— Ако не отидеш, Маккена сигурно ще реши да те прати на електрическия стол. Освен това, откровено казано, никак не ми е зле.
— Сигурна ли си?
— Да, Джон, но все пак ти благодаря. — Тя погали лицето му. — Довечера ще сме заедно.
След като Фиск си тръгна, Сара понечи да влезе в колата, но се сети, че е оставила чантичката с ключовете в багажника. Отвори го и посегна към найлоновата торба. Погледът й падна върху снимката най-отгоре. Беше я взела от кабинета на Майкъл Фиск преди полицейското претърсване. Изведнъж осъзна, че трябва да се погрижи за нещо много важно. Седна в колата и потегли.
Току-що бе загубила работата си на сътрудник във Върховния съд. Странно, но не изпитваше желание да се разплаче или да скочи от някой мост. Искаше й се да потегли на дълга разходка. До Ричмънд. Трябваше да се срещне с един човек. Тъкмо имаше време.
Когато мина покрай колоните на бившето си работно място, тя усети огромно облекчение. Чувството бе тъй внезапно, че дъхът й спря. После малко по малко отмина. Сара ускори и подкара по Индепендънс Авеню, без да поглежда назад.
52.
Фиск побърза към кабинета на Найт и за негова изненада бе приет незабавно. Найт седеше зад бюрото си. Рамзи все още не си бе тръгнал и щом го видя, скочи от креслото. Фиск веднага премина в атака.
— Искам да знаете, че Сара е извършила всичко, за да защити брат ми. Сега просто се мъчи да ми помогне в издирването на убиеца.
— Сигурен ли сте, че няма да го откриете в огледалото? — рязко попита Рамзи.
Фиск пребледня.
— Дълбоко грешите, сър.
— Така ли? Властите не споделят вашето мнение. Ако сте убиец, надявам се да останете зад решетките до края на живота си. Колкото до деянията на брат ви, поне за мен те не са твърде далеч от отнемането на човешки живот.