Фиск кимна.
— Винаги съм вярвал на инстинкта си.
— И какво ти подсказва той за убийствата на Майкъл и Стивън? Имат ли връзка с онази липсваща молба? Ако е тъй, много бих искала да узная.
— Защо питаш мен?
— Защото изглежда, че знаеш повече от всички останали. Затова дойдох да поговорим насаме.
— Наистина ли вярваш, че съм убил брат си и използвам молбата, за да пратя полицията по лъжлива следа? Иска ти се съдът да остане неопетнен.
— Не съм казала такова нещо.
— Каза го пред Сара на тържеството.
Найт въздъхна и се облегна назад.
— Не знам откъде ми хрумна. Може би исках да я откъсна от теб.
— Не съм убил брат си.
— Вярвам ти. Значи зад липсващата молба се крие нещо важно.
Фиск кимна.
— Убиха брат ми, защото знаеше какво има в нея. Мисля, че Райт е работил до късно и на излизане е видял някого в кабинета на Майк. Затова са го убили.
Найт пребледня.
— Смяташ че някой от Върховния съд е убил Стивън? Можеш ли да го докажеш?
— Надявам се.
— Невъзможно, Джон. Защо?
— Един човек е прекарал половината си живот в затвора и много би искал да чуе отговора.
— Знае ли детектив Чандлър всичко това?
— Донякъде. Но агент Маккена твърдо вярва, че аз съм лошото момче.
— Чандлър едва ли е на същото мнение.
— Ще видим.
Върнаха се обратно към Върховния съд. Докато слизаше, Найт каза:
— Ако подозренията ти се окажат основателни и някой в съда е замесен… — За момент нямаше сили да продължи. — Осъзнаваш ли какъв удар ще бъде това за репутацията на Върховния съд?
— Много неща не разбирам в този живот, но едно ми е ясно. — Той помълча и добави: — Цялата репутация на Върховния съд не може да оправдае смъртта на невинен човек в затвора.
53.
Руфъс тревожно се вглеждаше в брат си след поредния изтощителен пристъп на кашлица. Джош опита да се надигне с надеждата, че така ще диша малко по-леко. Знаеше, че вътрешностите му са почти унищожени. Всеки момент можеше да се скъса още нещо и това щеше да бъде краят. Продължаваше да притиска пистолета до ребрата си. Но май нямаше нужда от нов куршум. Първият щеше да го довърши.
Имаха късмет, че Тремейн и Рейфийлд не бяха взели военна кола. Но едната страна на джипа беше смачкана от сблъсъка с камионетката и това щеше да привлече нежелано внимание. Добре поне, че платнището донякъде ги прикриваше от любопитни погледи.
Руфъс не знаеше накъде да кара, а Джош често губеше съзнание и не можеше да му помогне. Руфъс отвори жабката и намери карта. Огледа я набързо и проследи с пръст пътя за Ричмънд. Трябваше да излезе на магистралата. Ако се наложеше, щеше да спира и да разпитва. Той измъкна визитната картичка от джоба на ризата си и погледна телефонните номера. Сега оставаше само да намери телефон.
Когато Фиск и Маккена пристигнаха в кантората, агентът каза:
— Хайде да го вземем.
— Ще изчакаме полицията — твърдо отсече Фиск.
Точно в този момент наблизо спря полицейска кола и от нея излезе Хоукинс.
— Какво става тук, Джон? — озадачено попита той.
Фиск посочи Маккена.
— Агент Маккена смята, че съм убил Майк. Дошъл е да вземе пистолета ми за балистична експертиза.
Хоукинс погледна враждебно Маккена.
— И това ако не е най-голямата тъпотия, която съм чувал…
— Много благодаря за официалното изявление, полицай… Хоукинс, нали не греша? — каза Маккена и пристъпи напред.
— Не грешите — мрачно отвърна Хоукинс.
— Е, полицай Хоукинс, имате разрешението на мистър Фиск да потърсите в кантората деветмилиметров пистолет, регистриран на негово име. — Маккена се озърна към Фиск. — Предполагам, че все още сте съгласен. — След като не получи отговор, той отново се завъртя към Хоукинс. — Ако нещо не ви допада, отиваме да поговорим с началството, а след това си търсете друга работа.
Преди Хоукинс да извърши някоя глупост, Фиск го хвана за ръкава.
— Дай да свършваме по-бързо, Били.
Докато влизаха в сградата, Фиск подхвърли:
— Лицето ти вече изглежда чудесно.
Хоукинс се усмихна смутено.
— Да, благодаря.
— Какво е станало? — попита Маккена.
Хоукинс му хвърли навъсен поглед.
— Един тип се беше надрусал здравата. Малко трудно го арестувахме.
Пред вратата на кантората имаше купчинка писма и пратки. Фиск ги вдигна и отключи. Влезе, пристъпи напред и изсипа пощата върху бюрото. После отвори горното чекмедже. Бръкна вътре, дълго рови из съдържанието и накрая вдигна глава.