— Така значи? Излиза, че не си го обичала.
— Не го обичах… не така, искам да кажа. Не знам защо. Той изглеждаше съвършен. Може би това ме е плашело — да споделя живота си с такъв човек, непрекъснато да го догонвам. А и беше толкова затънал в работа. Дори да го обичах, не знам дали в живота му щеше да има място за мен.
Ед наведе глава.
— Не беше лесно да отгледаме тия момчета. Джони се справяше с всичко, но Майк… Майк беше направо великолепен, с каквото и да се захванеше. Докато растяха, аз работех като вол и не усещах накъде вървят нещата. Сега разбирам. Все хвалех Майк. Прекалено много го хвалех. Майк казваше, че Джони не иска да има нищо общо с него, без да обяснява защо. А Джони наистина си е затворен. И дума не можеш да изкопчиш от него.
Сара погледна през прозореца до него. Върху плачещата върба отвън бе кацнала птица кардинал.
— Знам — каза тя. — През последните дни много често бях с него. Знаеш ли, по-рано си мислех, че ще разбера изведнъж: ето, с този човек искам да живея до края на дните си. Сега ми се струва глупаво. И непочтено. Така ли е?
По лицето на стареца плъзна едва забележима усмивка.
— Когато я видях за пръв път, Гладис беше сервитьорка в закусвалнята срещу гаража, където работех. Един ден влязох с тайфа приятели и щом я зърнах, престанах да чувам какво ми говорят. Сякаш бяхме останали само двамата в целия свят. Върнах се на работа и без малко да съсипя един двигател. Не ми излизаше от главата.
Сара се усмихна.
— Познавам добре ината на Майкъл и Джон Фиск. Не вярвам да си спрял дотам.
Ед също се усмихна.
— През следващите шест месеца закусвах, обядвах и вечерях все там. Почнахме да излизаме заедно. Накрая събрах смелост и я помолих да се омъжи за мен. Бог ми е свидетел, бих я помолил още първия ден, но се боях, че ще ме помисли за смахнат. — Той помълча, после отсече: — И си живяхме страхотно. — Вгледа се в лицето й. — И с теб ли стана така, когато видя Джони? — Изчака я да кимне и попита: — Майк знаеше ли?
— Мисля, че разбра. Когато най-сетне се срещнах с Джон, попитах го дали има представа защо са толкова отчуждени. Мислех, че може да е заради мен, но всичко бе започнало много по-отдавна. — Сара се напрегна. — Тъй че онова, което видя онази нощ в лодката, беше как се хвърлям на врата на сина ти. Беше преживял невъобразим, адски ден и не ми хрумна какво друго да му предложа освен себе си. — Тя погледна стареца право в очите. — Той ме отблъсна.
Спомни си за миналата нощ, за нежността, която споделяха в леглото и извън него. А после утрото. Тогава си мислеше, че е разбрала всичко. Чувстваше се спокойна и уверена. А сега изведнъж разбираше с ужас, че не знае нищичко за Джон и чувствата му. Разсмя се смутено.
— Дойде ми като студен душ. — Тя извади кърпичка и избърса очите си. — Ето, това исках да ти кажа. Ако трябва да мразиш някого, мрази мен, а не сина си.
Ед се загледа в килима, после стана.
— Тъкмо привърших с косенето. Бих пийнал чаша чай с лед, а ти?
От изненада Сара едва успя да кимне.
След няколко минути Ед донесе чайник и две чаши с лед. Докато наливаше, каза:
— Много мислих за онази нощ. Не си спомням всичко. На другия ден имах ужасен махмурлук. Колкото и да бях ядосан, не биваше да удрям Джони. Не и в корема, по дяволите.
— Той е здраво момче.
— Не това имах предвид. — Ед отпи глътка чай, облегна се и прехапа устна. — Казвал ли ти е защо напусна полицията?
— Каза, че арестувал някакво момче за наркотици. Било толкова жалко, че решил да помага на хора като него.
Ед кимна.
— Всъщност не го е арестувал. Момчето умряло на място. Както и полицаят, който бил с Джони.
Сара едва не се задави.
— Какво?
Ед явно се смути, че е засегнал тази тема, но все пак продължи.
— Всъщност Джони никога не ми е разказвал, но от другите полицаи разбрах какво е станало. Джони спрял колата по някаква причина. Май е била крадена. Така или иначе, повикал подкрепление. Наредил на двете момчета да излязат. Открил наркотиците. Точно тогава пристигнал другият полицай. Преди да претърсят момчетата, едното паднало и взело да се гърчи. Джони се опитал да му помогне. Колегата му трябвало да държи другото под прицел, но се разсеял. Тогава то измъкнало пистолет и го убило. Джони успял да стреля, но момчето го надупчило с два куршума. Паднали един срещу друг. Първото момче само се преструвало. Скочило и избягало с колата. А Джони и второто хлапе лежали съвсем наблизо и кръвта им изтичала.
— Боже мой!
— Джони запушил с пръст едната рана. Това спряло донякъде кръвотечението. Е, докато лежеше в болницата и не беше на себе си, спомена… че момчето му казало нещо. Не знам точно какво, Джони мълчи за това. Но когато дошли, заварили момчето мъртво, а Джони лежал до него и го прегръщал. Сигурно е успял някак да пропълзи. На някои от полицаите тая работа не им се харесала, нали хлапето било убило техен колега. Но проверили всичко и установили, че Джони не е виновен. Другият бил допуснал небрежност. Така или иначе, Джони едва не умря на път за болницата. Лежа цял месец. Не знам какви са били тия куршуми, но червата му бяха станали на парцали.