— Я, ама ти май говориш искрено.
Тонът на Маккена стана малко по-дружелюбен.
— Слушай, Джон, отдавна съм в занаята, разбираш ли? При нас няма ясни и простички случаи. Не си затварям очите и знам, че всичко е много заплетено. — Той помълча, после добави с престорена небрежност: — Тъй че защо брат ти се е интересувал от Руфъс Хармс и какво точно е имало в молбата?
Фиск отново си сложи тъмните очила.
— Това не подкрепя теорията, че съм убил брат си.
— Имам много теории. Сега проверявам една от тях, търсейки ненадейно изчезналия пистолет. А междувременно искам да погледна от друг ъгъл — Руфъс Хармс. Брат ти е получил молбата, вероятно е бил и в затвора.
— Чандлър ли ти каза?
— Имам много източници. Ти и Еванс сте се интересували от миналото на Хармс. Той избяга от затвора в Югозападна Вирджиния. А снощи двамата отлетяхте със самолет точно натам. Защо не ми кажеш какво става? Къде бяхте и защо?
Фиск бе зашеметен. Значи Маккена ги следеше. В това нямаше нищо необичайно, но някак не му беше хрумвало, че може да са под наблюдение.
— Явно знаеш доста… тогава защо питаш?
— Може да разполагаш със сведения, които ще ми помогнат да изясня случая.
— Преди Чандлър?
— Когато убиват хора, има ли значение кой ще хване престъпника пръв?
Фиск знаеше, че Маккена има право. Поне привидно. Но, разбира се, далеч не беше маловажно кой ще хване престъпника пръв. Както навсякъде другаде, така и в полицията хората трупаха точки. Той стана от стола.
— Хайде да видим докъде е стигнал Били. Сигурно вече е открил двата трупа, дето ги натъпках в шкафа миналата седмица.
Когато се върнаха, Хоукинс тъкмо привършваше.
— Нищо — каза той, щом видя как го гледа Маккена. После добави предизвикателно: — Ако искате, проверете.
— А, не, вярвам ви — добродушно отвърна Маккена.
Фиск гледаше Хоукинс.
— Какво е това, Били? — попита той и посочи шията му.
— Кое?
Фиск плъзна пръст по яката на униформата, после го вдигна пред очите на своя приятел. Хоукинс се изчерви.
— О, по дяволите. На Бони й хрумна да прикрие белезите. Затова не изглеждам толкова зле. Такъв бой не бях ял през живота си. Нали разбираш, онзи беше едър, ама и аз не съм дребосък.
— Аз да бях, щях да го напълня с олово — обади се Маккена.
Фиск зяпна от изненада. Хоукинс кимна.
— Изкушавах се. Както и да е, ако момчетата разберат, ще стана за смях, а пък в жегата тая гадост почва да лепне по дрехите. Не знам как се справят жените.
— Значи това е…
— Грим — смутено призна полицаят.
Въпреки неочакваното разкритие Фиск се помъчи да запази спокойствие. Неволно докосна все още изтръпналото си рамо.
Маккена го гледаше.
В този момент иззвъня телефонът. Фиск вдигна слушалката. Обаждаха се от болницата на майка му.
— Прочетох за Майкъл във вестника. Много ми е мъчно, Джон.
Жената работеше в болницата от години и Фиск я познаваше много добре.
— Благодаря, Ан. Виж какво, сега не му е времето…
— Като си помисля само, че съвсем скоро беше тук, а сега вече го няма. Направо не ми се вярва.
Фиск трепна.
— Къде, в болницата ли?
— Да. Миналата седмица. В четвъртък… не, в петък.
Деня, когато изчезна.
— Спомням си го, защото обикновено той идваше в събота.
Фиск замаяно тръсна глава.
— Какви ги говориш? Майк не посещаваше мама.
— Посещаваше я. Е, не чак толкова често като теб.
— Не си ми казвала.
— Тъй ли? Ами, ако е трябвало да знаеш, Майкъл щеше да ти каже.
— Защо да не ми каже, по дяволите? До гуша ми е дошло от недомлъвки.
— Извинявай, Джон — отвърна жената, — но той ме помоли да не ти казвам и аз изпълних молбата му. Това е. Сега вече го няма и аз… аз си помислих, че не е зле да знаеш.
— Значи в петък е идвал при мама? Разговаря ли с теб?
— Почти не. Изглеждаше някак нервен, бих казала дори тревожен. Дойде много рано и остана само половин час.
— Разговаряха ли?
— Срещнаха се. Не знам дали са разговаряли. Гладис понякога е доста капризна. Кога ще можеш пак да наминеш? Тя не знае за Майкъл, няма откъде да разбере, но все пак ми се струва много потисната.
Очевидно жената вярваше, че връзката между майка и син е по-силна дори от болестта на Алцхаймер.
— В момента съм много… — започна Фиск, но не довърши. Би било истинско чудо майка му да си спомни дали е разговаряла с Майкъл. И все пак…
— Идвам веднага.
Фиск остави слушалката, взе куфарчето си и натъпка пощата вътре.
— Значи преди да изчезне, брат ти е бил на свиждане в болницата? — попита Маккена. Фиск кимна. — Тогава тя може да ни каже нещо.
— Маккена, майка ми страда от болестта на Алцхаймер. Смята, че Джон Кенеди още е президент.