— Дислексията не е оправдание за убийство.
— Да, но знам по-добро оправдание.
— Какво? — развълнувано попита Сара. — Какво?
— Първо да ти задам един въпрос. Лио Деласандро… има ли връзка със секретарката си?
— Защо питаш?
— Върху яката на сакото му имаше грим.
— Може да е от жена му.
— Може, но не ми се вярва.
— Съмнявам се да има такава връзка. Секретарката му е младоженка.
— Така си и мислех.
— Защо питаш тогава?
— За всеки случай. Не вярвам Деласандро да се е изцапал от жена си. Мисля, че самият той е носил грим.
— Че защо един мъж — и то шеф на охраната — ще носи грим?
— За да прикрие синините от моя удар в апартамента на брат ми — отвърна Фиск. Сара тихо ахна. — От онази вечер нататък не съм виждал Деласандро. Той не дойде на заседанието в съда след смъртта на Райт. През повечето време бях с Чандлър, но Деласандро не дойде да попита как върви разследването. Поне в мое присъствие. Мисля, че ме избягва. Може би се бои да не го разпозная.
— Откъде-накъде Лио Деласандро ще влиза в апартамента на Майкъл?
Вместо отговор Фиск размаха снопче документи.
— Това е списъкът на военнослужещите от Форт Плеси. За щастие имената са подредени по азбучен ред. — Той прелисти към края на списъка. — Капитан Франк Рейфийлд… Сержант Виктор Тремейн… Той прелисти още няколко страници. — Редник Руфъс Хармс. — Върна се към началото, огради с химикалката едно име и изрече победоносно: — И ефрейтор Лио Деласандро.
— Мили Боже! Значи през онази нощ в карцера са били Рейфийлд, Тремейн и Деласандро?
— Така смятам.
— Как разбра, че Деласандро е бил военен?
— Видях негова снимка в кабинета му. Беше много по-млад, с униформа. Армейска униформа. Мисля, че тримата са искали да дадат урок на Руфъс Хармс. Ако се разровим, сигурно ще открием, че те са се били във Виетнам, а Руфъс — не. Той не изпълнявал заповедите, вечно си докарвал неприятности.
— Но какво точно са му сторили, по дяволите?
— Мисля, че…
В този момент иззвъня телефонът на таблото. Сара се озърна към Фиск, после вдигна слушалката. Послуша малко и лицето й пребледня.
— Да, приемам разговора за наша сметка. Ало. Добре, успокой се. Той е тук. — Тя подаде телефона на Фиск. — Руфъс Хармс. Май не е много добре.
Фиск грабна слушалката.
— Руфъс, къде си?
Руфъс бе спрял джипа до един телефонен автомат. С едната ръка държеше слушалката, с другата крепеше Джош, който вече почти губеше връзка с реалността, но все още притискаше пистолета към ребрата си.
— В Ричмънд — отвърна той. — На две минути път от адреса, който ми даде. Джош е ранен много зле. Трябва ми лекар. Веднага, дявол да го вземе.
— Добре, добре, разкажи ми какво се е случило.
— Рейфийлд и Тремейн ни настигнаха.
— Къде са сега?
— Мъртви, по дяволите, и брат ми също е тръгнал нататък. Ти обеща да ми помогнеш. Е, сега се нуждая от помощ.
Фиск вдигна очи към огледалото. Черната кола продължаваше да ги следва. Той се замисли за миг.
— Добре, след четири часа ще се срещнем в кантората ми.
— Джош няма да издържи четири часа. Прострелян е.
— За Джош ще се погрижим още сега, Руфъс. Срещата ще е само между мен и теб.
— Какво говориш, дявол да те вземе?
— Ще се обадя на един приятел в полицията. Той ще повика линейка. Болницата е само на няколко минути път от кантората ми. Там ще се погрижат за Джош.
— Никаква полиция!
— Искаш ли Джош да умре? Искаш ли? — изкрещя Фиск. Руфъс мълчеше и той прие това като знак на съгласие. — Опиши ми колата и кажи на коя пресечка сте в момента. — След като Руфъс се подчини, Фиск продължи: — Моят приятел ще доведе помощ след няколко минути. Остави Джош в колата. Щом затвориш, незабавно тръгвай към моята сграда. Входната врата е отключена. Веднага след входа слез по стълбището отляво. Ще минеш през още една врата. После ще видиш отдясно врата с надпис „Склад“. Не е заключена. Влез вътре и чакай. Ще дойда колкото се може по-скоро. Освен това искам да вземеш портфейла на брат си, за да не намерят у него документи. Ако разберат, че е Джош, ще започнат да те търсят наоколо. Включително и в кантората. А една полицейска блокада ще обърка всичките ми планове.
— Ами ако някой ме види? Ако ме разпознаят?
— В момента нямаме избор, Руфъс.
— Добре, вярвам ти. Моля те, помогни на брат ми. Не ме подвеждай.
— Руфъс, аз също ти вярвам. Не ме подвеждай.
След като разговорът прекъсна, Руфъс погледна Джош. Пъхна пистолета под ризата и протегна ръка към брат си. Мислеше, че Джош е в безсъзнание, но когато леко докосна рамото му, той отвори очи.