— Джош…
— Чух.
Гласът беше немощен; личеше, че се крепи със сетни сили.
— Той иска да взема портфейла ти, за да не разберат кой си.
— В задния джоб… А сега бягай.
Руфъс измъкна портфейла и се замисли.
— Мога да остана с теб. Нали сме братя.
— Няма смисъл. — От устните на Джош отново протече кръв. — Докторите ще ме закърпят. Бил съм раняван и много по-зле.
Джош протегна трепереща ръка, докосна лицето на брат си и изтри влагата от очите му.
— Ще остана с теб, Джош.
— Останеш ли, значи всичко е било напразно.
— Не мога да те оставя сам. Не така. Не и след толкова много години.
Джош прехапа устни и се надигна.
— Няма да ме оставиш сам. Дай ми я.
— Кое?
— Библията — каза Джош.
Без да откъсва очи от брат си, Руфъс бавно посегна зад седалката и му подаде книгата. В замяна Джош протегна напред пистолета, който толкова дълго бе притискал към ребрата си. Руфъс го изгледа въпросително.
— Честна сделка — дрезгаво каза Джош.
Руфъс като че видя по устните му да трепва усмивка, после Джош затвори очи. Дишаше слабо, но равномерно. Едрата му ръка стискаше Библията тъй силно, че корицата се изви.
Руфъс излезе от колата, озърна се още веднъж и бавно се отдалечи от брат си.
Най-сетне Фиск успя да се свърже с домашния номер на Хоукинс.
— Не питай защо и как, Били. Не мога да ти кажа кой е. Засега няма име. Зарежи формалностите и откарай джипа до болницата.
И Фиск затвори телефона.
— Джон, как ще се срещнем с Руфъс, след като ни следят? — попита Сара.
— Само аз ще се срещна с него.
— Чакай малко…
— Сара…
— Искам да видя какво ще стане.
— Ще видиш, повярвай ми. Сега трябва да се обадиш на моя приятел от военната прокуратура.
— Защо? Все още не си ми казал какво е станало според теб в карцера преди двайсет и пет години.
Той положи длан върху ръцете й.
— „САЩ срещу Стенли“. Невинен войник и ЛСД — каза Фиск. Очите на Сара се разшириха и той добави. — Само че е било много по-страшно.
След като отскочиха набързо до къщата на Сара, те продължиха към летище Нешънъл и спряха на паркинга. Фиск навлече шлифера и нахлупи шапката ниско, защото дъждът се засилваше. Отвори големия си чадър и подслони Сара под него. Двамата отидоха до общия терминал, после излязоха от другата страна на аерогарата, където седнаха в лимузина със затъмнени стъкла. Две минути по-късно лимузината потегли.
Двамата агенти от ФБР останаха зад тях. Единият вече докладваше на началството. После отиде към гишетата, за да се опита да разбере за кой полет са направили резервация Сара и Фиск. Другият агент излезе навън и видя как лимузината спира пред един частен самолет.
Вътре в колата Фиск тъкмо заемаше мястото на шофьора — всъщност втория пилот на Чък Хърман. Шофьорът взе шлифера и шапката му. Отдалеч щеше да прилича на Фиск. Планът им бе Сара да остане в самолета около час и през това време да опита да се свърже с Фил Дженсън, приятеля на Фиск от военната прокуратура. После да си тръгне. Знаеха, че от ФБР ще я разпитат за изчезването на Фиск, но нямаха основания да я задържат.
Агентът видя как един слаб мъж с побеляла коса слезе от самолета, за да посрещне Сара и човека, който приличаше на Фиск. Тримата се изкачиха по стълбичката и изчезнаха вътре. Лимузината потегли. Агентът прикова поглед в самолета, а лимузината мина покрай него и продължи към изхода на летището.
Когато зави по булевард Джордж Уошингтън, Фиск въздъхна от облекчение. След десет минути вече се носеше към Ричмънд по магистрала 95. Движението беше натоварено; минаха почти три часа, докато най-сетне спря пред кантората си. По пътя бе разговарял с Били Хоукинс. Джош Хармс беше в операционната. Според лекарите положението му било критично.
Фиск слезе от колата и за всеки случай мина през задния вход. Слезе в сутерена и тръгна към склада. Дано Руфъс да е тук, помоли се той. Почука на вратата и тихо подвикна:
— Руфъс. Аз съм, Джон Фиск.
Руфъс предпазливо отвори.
— Да се махаме.
Руфъс го хвана за ръката.
— Как е Джош?
— Оперират го. Можем само да се молим.
— Това и правя.
Излязоха отзад и побързаха да се качат в колата на Фиск.
— Къде отиваме? — попита Руфъс.
— Искаш ли да ми разкажеш за писмото от армията?
— Какво точно.
— Искали са да разберат за експеримента с фенциклидин, нали?
Хармс настръхна.
— Фен… какво?
— Знаеш го, ФЦП.
— Откъде разбра?
— Същото се е случило с едно момче на име Стенли. Вкарали го във фалшива програма и му дали ЛСД.
— Да разправят каквото си щат, но не съм бил в никаква ФЦП-програма, по дяволите.