Руфъс измъкна писмото и го подаде на Фиск. Той изчете текста съвсем бавно, после надигна глава.
— Разкажи ми, Руфъс.
Хармс се облегна назад, доколкото можеше. Беше толкова едър, че коленете му опираха в таблото, а главата му докосваше покрива на колата.
— Бяха решили да ме очистят. Тремейн и Рейфийлд.
— А Деласандро? Ефрейтор Лио Деласандро?
— Да, той също. Май не им беше приятно, че съм си стоял на сигурно място в Щатите, макар и в карцера.
— Не бяха ли чували, че страдаш от дислексия?
— Ама ти много знаеш.
— Продължавай.
— Вече на няколко пъти се бях сблъсквал с тяхната групичка. Една нощ вкараха Тремейн в карцера за пиянство. И той ми каза съвсем ясно какво са намислили. Сигурно имаха подготвен план. Една вечер влязоха в карцера. Лио носеше пистолет. Накараха ме да затворя очи и да легна на пода. После усетих как ме убодоха с нещо. Отворих очи и видях от ръката ми да стърчи игла. Всички се смееха и чакаха да умра. Не криеха какво са намислили — да ме натъпчат с оная гадост, докато се отровя.
— И как си успял да избягаш от карцера в това състояние?
— Имах чувството, че цялото ми тяло се надува, като че някой ме помпаше с въздух. Спомням си как ставах и стаята сякаш бе станала тясна за мен. Размятах ги като сламени кукли. Бяха оставили вратата отключена. Дежурният надзирател дотича, но аз го блъснах като камион и изхвръкнах навън.
Руфъс дишаше тежко, грамадните му китки се свиваха и отпускаха, сякаш отново преживяваше онова, което бе сторил с тях преди толкова много години.
— И се натъкна на Рут Ан Мозли?
— Беше дошла да посети брат си. — Руфъс удари с юмрук по таблото. — По-добре Господ да ме беше убил, преди да стигна до нея. Защо трябваше да е дете? Защо?
По лицето му бликнаха сълзи.
— Вината не е твоя, Руфъс. ФЦП може да те накара да сториш всичко. Всичко.
Вместо отговор Руфъс вдигна ръце и изрева:
— Ето, те го сториха. С какъвто и боклук да са ме натъпкали, нищо не ще промени факта, че убих онова красиво дете. Вече нищо на тоя свят не може да я върне. Нали? Нали?
Руфъс изгледа свирепо Фиск, после затвори очи и се отпусна безжизнено.
Фиск се помъчи да запази спокойствие.
— А ти си забравил всичко чак докато получи писмото.
Най-сетне Руфъс се опомни.
— Да, по дяволите. Години наред си спомнях само как седя в карцера и чета Библията на мама. А сетне изведнъж съм до онова мъртво момиченце. Нищо друго не помнех.
Той избърса сълзите с ръкава си.
— Това също е ефект от ФЦП. Загуба на паметта. А и шокът е дал отражение.
Руфъс въздъхна тежко.
— Понякога ми се струва, че онзи боклук още е в мен.
— Но все пак се призна за виновен.
— Имаше цял куп свидетели. Самюел Райдър каза, че ако не приема споразумението, ще ме екзекутират. Какъв избор имах, по дяволите?
Фиск се замисли, после тихо каза:
— Май на твое място и аз бих сторил същото.
— Но когато получих писмото, сякаш някой включи прожектор в главата ми. Там, където цареше мрак, изведнъж стана светло и тогава си спомних всичко. До най-малката подробност.
— Затова написа писмо до Върховния съд и помоли Райдър да го изпрати.
Руфъс кимна.
— После брат ти дойде да ме види. Каза, че вярва в правосъдието и ако говоря истината, ще ми помогне. Той беше добър човек.
— Да, беше — дрезгаво каза Фиск.
— Лошото беше, че носеше моето писмо. Рейфийлд и Вик не можеха да го пуснат. В никакъв случай. Когато научих, побеснях. Откараха ме в лазарета, там се опитаха да ме убият. После попаднах в болница и Джош ме измъкна.
— Казваш, че Тремейн и Рейфийлд са мъртви.
Руфъс кимна. Отново въздъхна, загледа се в дъжда над притъмнелия Ричмънд и обърна лице към Фиск.
— Сега знаеш колкото знам и аз. Какво ще правим?
Фиск имаше само един отговор.
— Нямам представа.
57.
Един час след като Фиск се беше измъкнал, Чък Хърман мина с усмивка покрай креслото на Сара.
— За пръв път ми плащат да не летя.
— Това е Вашингтон, Чък — сухо отвърна Сара. — Нали си чувал, че плащат на фермерите, за да не сеят.
Тя взе клетъчния телефон и за десети път набра домашния номер на Фил Дженсън. От служебния вече й бяха казали, че си е тръгнал. Добре, че Фиск й даде и домашния му телефон.
Сара въздъхна от облекчение, когато в слушалката най-сетне прозвуча гласът на Дженсън. Представи се и обясни каква е връзката й с Фиск.
— Не разполагам с много време, мистър Дженсън, тъй че ще карам направо. Провеждани ли са някога в армията програми за изследване на ФЦП?
Гласът на Дженсън стана напрегнат.
— С каква цел се интересувате, мис Еванс?
— Джон смята, че Руфъс Хармс е инжектиран насилствено с ФЦП преди двайсет и пет години в карцера на Форт Плеси. Според него под въздействието на химикала Хармс е обезумял и е убил едно дете. От тогава до днес лежи в затвора заради това престъпление.