Сара преразказа всичко, за което се бяха досетили, както и чутото от Руфъс в кантората на Райдър. След това продължи:
— Неотдавна Руфъс получил от армията писмо с молба да се подложи на преглед за определяне на дългосрочните ефекти от ФЦП. Точно като случая със сержант Джеймс Стенли, нали? Военните му изпратили писмо. Иначе изобщо нямало да узнае, че е бил подложен на обработка с ЛСД. Е, ние смятаме, че няколко военнослужещи насилствено са инжектирали на Хармс ФЦП в карцера, но не с експериментална цел. Според нас просто са искали да го отровят. Той обаче успял да се изтръгне и извършил убийството.
— Един момент — каза Дженсън. — Защо военните са изпратили на Хармс писмо, че е участвал в програмата, след като не е вярно?
— Смятаме, че е бил включен в списъците от онзи, който му е инжектирал химикала.
— И защо е трябвало да го прави?
— Ако човек бъде убит с ФЦП, при аутопсия в кръвта му вероятно ще бъдат открити следи от веществото.
— Да, така е — бавно изрече Дженсън. — Значи са го включили в програмата, за да прикрият следите. Съдебният лекар би решил, че става дума за алергична реакция на организма или нещо такова. Невероятно!
— Да, невероятно. Значи е имало такава програма?
— Да — призна Дженсън. — Информацията вече не е засекретена. Всички документи са обществено достояние. Програмата е проведена през седемдесетте години съвместно от армията и ЦРУ Искали са да проверят дали чрез ФЦП могат да „създават“ свръхвойници. Ако Хармс е бил включен в тази програма, неотдавна щеше да получи писмо с покана за преглед. — Дженсън помълча. — А сега какво ще правите?
— И аз това се питам.
Сара благодари на Дженсън и затвори телефона. Изчака още малко, после излезе от самолета и тръгна към терминала. Двамата агенти веднага я спряха.
— Къде е Фиск? — попита единият.
— Джон Фиск ли? — невинно отвърна тя.
— Не се занасяйте, мис Еванс.
— Тръгна си преди доста време.
Агентите се смаяха.
— Тръгнал си е? Как?
— Мисля, че беше с кола. А сега ме извинете, бързам.
Сара с усмивка проследи как двамата тичат отчаяно към самолета. Нямаха повод да я задържат. Тя използва момента, за да скочи на автобуса до гаража, където беше колата й. Напусна аерогарата и потегли на юг. Внезапно хрумване я накара да отбие при първата бензиностанция. Без да изключва двигателя, тя отвори куфарчето на Фиск и извади пакета документи от Сейнт Луис. Не знаеше дали Фиск ги е прегледал внимателно, но й беше дошло наум, че армията може да е приложила и копие от тайнственото писмо в досието на Хармс, макар че това досие се водеше за закрито от двайсет и пет години. Струваше си да потърси.
Половин час по-късно тя разочаровано надигна глава. Беше започнала да връща документите в куфарчето, когато забеляза списъка на военнослужещите във Форт Плеси. Прелисти страниците, зърна имената на Виктор Тремейн и Франк Рейфийлд. После печално плъзна поглед по името на Руфъс Хармс. Двайсет и пет години съсипан живот.
Мислейки за това, тя продължаваше разсеяно да прелиства и да оглежда списъка; щом видя името, всичко в нея изстина. За да се изтръгне от замайването, трябваше да положи такова усилие, че удари глава в предното стъкло. Тя захвърли папката, рязко превключи на скорост и с бясна скорост се отдалечи от бензиностанцията по хлъзгавия асфалт. Озърна се към пода, където бе паднал списъкът — оттам сякаш подигравателно й се хилеше името Уорън Маккена. Не погледна назад, затова не забеляза колата, която я следваше от аерогарата.
58.
Харолд Рамзи се облегна в креслото. Лицето му беше сериозно.
— Не съм и сънувал, че тук може да се случи нещо подобно.
Маккена и Чандлър седяха в кабинета на Рамзи. Агентът гледаше втренчено председателя на Върховния съд. За миг двамата сякаш си казаха нещо с очи, сетне Маккена се извърна към Чандлър.
— Е, няма и помен от доказателство, че Майкъл Фиск е откраднал някаква молба — каза полицаят. — Не се знае дали изобщо е съществувала.
Рамзи поклати глава.
— Може ли да има съмнение след разговора със Сара Еванс?
Разговор ли? По-скоро инквизиция, помисли си Чандлър.
— И все пак това е само предположение. Не бих ви съветвал да разгласявате подобна информация.
— Правилно — съгласи се Маккена. — Това само ще усложни разследването.
— Мислех, че твърдо смятате Джон Фиск за виновен — каза Рамзи. — Ако сега се отметнете, значи се връщаме пак там, където бяхме преди два дни.