— Убийствата не се разкриват сами — възрази Маккена. — А това е малко по-заплетено от обикновено. И не съм казал, че се отмятам. Пистолетът на Фиск е изчезнал от кабинета му. Очаквах нещо подобно. Не бойте се, всичко ще си дойде на мястото.
Рамзи не изглеждаше убеден.
— Наистина не виждам защо да не поизчакаме — каза Чандлър. — Ако подозренията ни се окажат верни, всичко може да мине без широка разгласа.
— Не си го представям — гневно повиши глас Рамзи. — Но пък след тая катастрофа няма да стане по-лошо, ако приема съвета ви. Засега. Какво става с Фиск и Еванс? Къде са те?
— Държим ги под наблюдение — отговори Маккена.
— Значи ви е известно къде са в момента? — попита Рамзи.
Лицето на Маккена остана безизразно. Нямаше намерение да признае, че Сара и Фиск са успели да се измъкнат от двама агенти на ФБР. Беше узнал за това малко преди да дойде на този разговор.
— Да — отговори Маккена.
— Къде са?
— За съжаление не мога да ви дам тази информация, господин председател — каза Маккена и побърза да добави: — Въпреки цялото ми желание да ви помогна. Налага се да пазим пълна секретност.
Рамзи го изгледа сурово.
— Агент Маккена, вие обещахте да държите съда в течение на всички новости по разследването.
— Така е. И затова съм тук.
— Съдът разполага със собствени полицейски сили. В момента Деласандро и Рон Клаус правят всичко възможно да изяснят случая. Водим свое разследване и общите интереси налагат да споделяме всичко. А сега моля да отговорите на въпроса. Къде са?
— Говорите много разумно, но за съжаление нямам право да ви дам тази информация — отвърна Маккена. — Такава е практиката на ФБР, нали разбирате.
Рамзи вдигна вежди.
— В такъв случай изглежда, че ще трябва да поговоря с някого от Бюрото. Не обичам да нарушавам каналния ред, агент Маккена, но случаят е изключителен.
— С удоволствие ще ви насоча към необходимите хора, като започнем лично от директора — любезно предложи Маккена.
— Имате ли да съобщите нещо важно, или това е всичко? — сухо попита Рамзи.
Маккена се изправи.
— Полагаме всички усилия да изясним истината. И вярвам, че с малко късмет скоро ще успеем.
Рамзи също стана и се извиси с една глава над тях.
— Приемете един съвет, агент Маккена. Никога не разчитайте на късмета. Всеки, който си позволи такава грешка, рано или късно съжалява за нея.
Сара отключи вратата на къщата си и бързо изтича вътре. От колата бе опитала да се свърже със служебния и домашния телефон на Фиск, после бе позвънила на Ед, но той не знаеше нищо за сина си. Тя хвърли чантичката върху кухненската маса, качи се горе, свали мокрите дрехи и се преоблече с джинси и тениска. Беше на път да изпадне в паника и не знаеше какво да прави. Ако Деласандро беше замесен в тази история, нещата тръгваха много зле. Той имаше достъп до цялата информация по следствието. Но фактът, че е замесен и агент Маккена, означаваше истинска катастрофа. Дявол да го вземе, та той на практика ръководеше изцяло разследването. Сега Сара виждаше колко тънко е манипулирал всеки ход по случая. Замесването на Фиск, изгонването й от съда; всичко това с една и съща цел — да се докаже, че Джон е убил брат си. Версията беше лъжа от начало до край, но за един страничен наблюдател голите факти я правеха съвсем логична.
Опита да се свърже с кабинета на Чандлър. Искаше да знае със сигурност дали агент Маккена е служил във Форт Плеси, или става дума за случайно съвпадение на имената. Не можеше да повярва, че в случая са замесени двама души с еднаква фамилия, но трябваше да провери. За нещастие Чандлър не бе в управлението. От кого още можеше да потърси сведения? Дженсън вероятно би могъл да изясни, но щеше да му трябва време. Все пак тя позвъни, но отсреща не отговаряха. Кой друг? И изведнъж се сети. Набра номера. След третия сигнал чу женски глас. Беше икономката.
— Там ли е той? Обажда се Сара Еванс.
След минута в слушалката прозвуча гласът на Джордан Найт.
— Сара?
— Знам, че моментът е ужасно неподходящ, сенаторе.
— Чух какво е станало днес — хладно изрече той.
— Знам какво си мислите и съм сигурна, че каквото и да кажа, няма да променя мнението ви.
— Вероятно си права. Но поне ще ти кажа, че Бет се чувства ужасно. От целия съд тя те подкрепяше най-силно.
— Много благодаря. — Сара отдръпна слушалката от ухото си и положи усилие да овладее нервното напрежение. Сега всяка секунда бе решаваща. — Искам да ви помоля за една услуга.
— Услуга ли? — изненада се Джордан.
— Информация за един човек.