— Къде отиваме?
— Преди малко Сара пак се обади. Тя… те искат да се срещнем край шосето през парк „Джордж Уошингтън“ във Вирджиния. Опитах да се свържа с Чандлър, но не го открих. Оставих му съобщение къде ще бъдем. Дано да го получи навреме.
— Значи отиваме там?
— Иначе ще убият Сара. Ако искаш, може и да не идваш.
Вместо отговор Руфъс извади от джоба си пистолет и му го подаде.
— Знаеш ли как се използва това?
Фиск взе пистолета, извади пълнителя и провери дали е зареден.
— Мисля, че ще се справя — каза той.
Минаваше полунощ и шосето бе пусто. Тук-там имаше отбивки с места за пикник, където през деня гъмжеше от весели семейства. Но докато Фиск бавно караше по шосето, районът изглеждаше мрачен, безлюден и смъртоносен. Пътните знаци отминаваха един след друг и най-сетне той видя търсената табела. В същия момент зърна и колата на Сара, спряна сред празния паркинг. Високи дървета ограждаха поляна за пикник. В мрака зад нея Фиск едва различи още по-тъмно петно — река Потомак.
Свит на задната седалка, Руфъс предпазливо надничаше през страничното стъкло. Погледът му плъзна по мрачния пейзаж.
— Има някой в колата — каза той. — Не знам дали е мъж или жена.
Фиск присви очи и кимна. На идване бяха обсъдили плана донякъде. Сега трябваше да го доразвият в зависимост от терена. Той продължи още малко, докато завоят зад тях скри колата на Сара. После спря. Задната врата се отвори, Руфъс бързо изчезна между дърветата и продължи към паркинга.
Фиск потегли обратно и спря на няколко метра от колата на Сара. Вгледа се и с облекчение я видя да седи зад волана. Стисна пистолета и бавно излезе. Надникна над покрива на колата си.
— Сара.
Тя го погледна, кимна и се усмихна измъчено. Усмивката изчезна, когато човекът до нея се надигна и насочи пистолет към главата й. Двамата излязоха през лявата врата. Деласандро преметна ръка през шията на Сара. С другата продължаваше да притиска пистолета към слепоочието й.
— Насам, Фиск — подвикна той. Фиск се престори на изненадан. — Къде е Хармс?
Фиск демонстративно разтърка бузата си.
— Размисли в последния момент. Уплаши се от ченгетата. Удари ме и избяга.
— И не е взел колата? Не ми се вярва. Казвай истината, иначе ще натъпча с олово мозъка на приятелката ти.
— Истината ти казвам. Нали знаеш колко години е бил в затвора. Не взе колата, защото не може да кара.
Деласандро се замисли.
— Ела насам. И дръж ръце високо във въздуха.
Фиск пъхна пистолета отзад под колана си и вдигна ръце. Бавно заобиколи колата и тръгна към тях. Когато наближи, видя посинялата буза на Сара.
— Добре ли си, Сара?
Тя кимна.
— Извинявай, Джон.
— Стига си дрънкала — изръмжа Деласандро. — Фиск, къде точно избяга Хармс?
— На отклонението от магистралата.
— Голяма глупост. Няма да стигне далеч.
— Е, както казва поговорката, можеш да отведеш коня до водата…
— Защо ли не ти вярвам?
— Може би защото цял живот лъжеш като разпран и мислиш, че всички други го правят.
Деласандро завъртя пистолета към главата на Фиск.
— Няма да ти е толкова весело, като те гръмна.
— Трудничко ще се отървеш от два трупа.
Деласандро кимна назад към реката.
— Не и с помощта на майката природа.
— И вярваш, че Чандлър няма да заподозре нищо?
— Какво има да подозира? Ченгетата смятат, че си убил брат си заради застраховката. Мацката е уволнена заради теб и тъпия ти брат. Срещате се, играта загрубява. Може би ти си я убил, след това си се застрелял. Може и да е обратното. На кого му пука? Ще открият колата й, а след няколко дни нейде из реката ще намерят и труповете ви… или поне каквото е останало. Край на следствието.
— Планът не е лош. И тъй като знам, че нямаш толкова ум да го измислиш, къде са ти съучастниците?
— За кого говориш?
— За другите двама от карцера.
— Единият е Пъркинс — намеси се Сара. — И той е тук.
— Млъквай! — кресна Деласандро.
— Знам за него. Мисля, че се досещам и кой е другият.
— Тия теории ги развивай на рибите. Да вървим.
Тримата тръгнаха към реката. Фиск се озърна през рамо.
— Не си го и помисляй, Фиск — отсече Деласандро. — Не от две крачки, ами от петдесет метра мога да те надупча. А ако си заръчал на оная тъпа маймуна да ме нападне между дърветата, само това чакам.
Фиск изтръпна, защото точно такъв беше планът му. В този момент до крака на Деласандро се заби куршум. Той изкрещя и отдръпна пистолета от главата на Сара.
Фиск го удари с всичка сила в корема и стовари юмрук върху главата му. Преди врагът да се опомни, Руфъс връхлетя иззад близкото дърво и го блъсна като побеснял танк. Деласандро отхвръкна по брега и се свлече във водата. Фиск измъкна пистолета. Руфъс понечи да изтича след Деласандро, но наоколо пак просвистяха куршуми и тримата се проснаха на земята.