— Ти си луд. Никой няма да ти повярва.
— О, ще повярват, Ричард.
Джордан натисна спусъка и Пъркинс рухна на пода. От коридора долетя писък. Джордан пристъпи към трупа, претърси го набързо, откри пистолета, сложи го в ръката на мъртвеца и стреля по стената.
— Всичко е наред — извика той, после стана и захвърли оръжието. — Добре съм.
Отвори вратата и застина пред погледа на Руфъс Хармс. По-назад стояха Чандлър, Маккена, Фиск и Сара.
Най-сетне Джордан откъсна очи от Руфъс и се обърна към Чандлър.
— Ричард Пъркинс нахълта тук и започна да ме заплашва. Беше въоръжен. За щастие аз се оказах по-добър стрелец.
Маккена излезе напред.
— Не ме помните, нали, сенаторе? Преди ФБР, искам да кажа. — Джордан го изгледа с недоумение. Маккена пристъпи по-близо. — Пъркинс и Деласандро също не ме помнеха. Много време мина, всички сме се променили. Пък и онази нощ бяха много пияни. Всички освен вас.
— Нямам представа за какво говорите.
— Аз бях часови през онази нощ, когато дойдохте при Руфъс с приятелите си от Форт Плеси. За пръв и последен път охранявах карцера. Сигурно затова никой не ме запомни.
Джордан Найт болезнено присви очи.
— Ще ми обясни ли някой за какво става дума?
— Пуснах ви при Руфъс, защото бях страхлив зелен новобранец и не смеех да се опъна пред по-старшите. После Руфъс изхвръкна от килията, повали ме и промени завинаги живота на всички ни. Двайсет и пет проклети години се питах какво ли е станало вътре. Мълчах си, защото се страхувах. Рейфийлд беше най-старши. Можеше и да ме помни. Но, изглежда, че никой не му е споменал моето име. За щастие. Рейфийлд уреди всичко, тъй че да не пострадам, но беше пределно ясен — да не дрънкам, че сте били вътре. А аз така и не знаех какво е станало. Докато събера смелост да проговоря, всичко бе свършило и Руфъс лежеше в затвора. Двайсет и пет години живях с тази вина. Но моята е лесна. — Маккена се озърна към Руфъс. — Извинявай, Руфъс. Постъпих страхливо и подло. За теб вероятно няма значение, но не е минал ден, без да се ненавиждам за онази нощ.
Джордан се изкашля.
— Много трогателно, агент Маккена. Но ако мислите, че съм бил през онази нощ в карцера, явно сте се припознали.
— Архивите на ЦРУ ще докажат, че сте провеждали експерименти с ФЦП върху войници от Форт Плеси — изтъкна Маккена.
— Доберете се до тия архиви, ако можете. Дори да съм бил там, какво от това? По онова време служех в разузнаването. Не крия. Всички го знаят.
— Питам се дали вашите избиратели няма да се смутят от факта, че сте инжектирали ФЦП на войниците — разпалено се намеси Чандлър.
— Дори и да съм го правил — забележете, не признавам нищо подобно, — програмата беше напълно законна и не подлежи на съдебно преследване, както би потвърдила съпругата ми.
— „САЩ срещу Стенли“, нали? — горчиво промълви Сара.
Джордан не откъсваше очи от Маккена.
— Удивително съвпадение. Твърдите, че през онази нощ сте били в карцера, а сега разследвате същия случай.
— Не е никакво съвпадение — отвърна Маккена. — След армията завърших колеж, после постъпих в академията на ФБР. Но непрекъснато държах под око вас и останалите. Вината е много силен стимул. Рейфийлд и Тремейн се преместиха заедно с Руфъс. Това ми се стори подозрително, но не беше достатъчно. Пъркинс и Деласандро се движеха около вас. Назначавахте ги винаги близо до себе си. Прехвърлих се в Ричмънд, за да ви следя. Когато навлязохте в политиката, двамата пак бяха с вас. Вие отидохте във Вашингтон, а на Пъркинс и Деласандро уредихте постове в Сената. Аз също се преместих в столицата. Когато влязохте в Съдебната комисия към Сената, настанихте двамата във Върховния съд. Много мило от ваша страна. Сигурно всичко е било отплата, част от старото споразумение. Рейфийлд и Тремейн пазят Руфъс. Вие поемате грижата за Пъркинс и Лио. Обзалагам се, че ако проверим сметките им, ще открием някъде тлъсти суми за стари години… Когато чух за убийството на Майкъл Фиск, веднага поех случая, защото засягаше Върховния съд. А след като чух, че има нещо общо с Руфъс, горещо се молех дългите години следене най-сетне да дадат плод. И ето че истината излезе наяве.
— Не истината, а някакви абсурдни фантазии — възрази Джордан Найт. — От собствените ви думи личи, че водите безумна лична война срещу мен. Смятам за възмутително да идвате в моя дом с подобни обвинения, особено след като бях принуден да убия човек, за да спася живота си. И настоявам всички да се пръждосвате от дома ми, с изключение на детектив Чандлър, който трябва да разследва случая на очевидна самозащита.