На следващия ден, докато брат му беше на училище, Джон и баща му погребаха Бо. Когато Майк се завърна, всички заедно се събраха в задния двор. Майк прочете с вълнение откъси от Библията, после двамата братя сложиха надгробна плоча, всъщност обикновено парче бетон, върху което бяха надраскали с молив името на кучето. Плочата още си беше тук, макар че от надписа отдавна нямаше и помен.
Фиск приклекна и плъзна длан по тревата, тъй свежа и гладка на това сенчесто място. По дяволите, толкова обичаха кучето. Защо миналото бягаше тъй бързо? Защо в спомените хубавите времена винаги изглеждаха мимолетни? Той тръсна глава и в този момент го стресна нечий глас.
— Помня онова куче, като че беше вчера.
Фиск вдигна глава и видя Айда Джърман да го гледа от другата страна на оградата. Леко смутен, той се изправи.
— Отдавна беше, мисис Джърман.
Старата жена вечно миришеше на говеждо и лук, същият дъх се носеше и из къщата й. Вдовица вече от трийсет години, тя движеше бавно и предпазливо ниското си, съсухрено тяло. Дългият пеньоар прикриваше синкави разширени вени и подпухнали глезени. Но макар да наближаваше деветдесетте, умът й си оставаше бистър, речта точна и ясна.
— За мен всичко е било отдавна. За теб не. Все още. Как е майка ти?
— Крепи се.
— Все се каня да я навестя някой ден, но това старо тяло просто не ще да ме слуша.
— Тя много би се радвала да ви види.
— Татко ти излезе преди малко. Май има среща в Американския легион или Клуба на ветераните.
— Добре, радвам се, че излиза. И много благодаря, задето му правите компания.
— Не е лесно да си сам. Аз надживях три от децата си. Няма по-тежко нещо на тоя свят. Не е естествено. Какво прави Майк? Отдавна не се е мяркал насам.
— Много работа има.
— Кой би си помислил, че онова бузесто дребосъче ще стигне толкова нависоко. Направо да не повярва човек.
— Заслужава си го — изтърси Джон и млъкна за миг. Беше изрекъл тия думи неволно. Но брат му наистина бе заслужил успеха си.
— И двамата заслужавате много.
— Мисля, че Майк постигна повече.
— Ха! Не си го и помисляй. Татко ти се хвали с теб по сто пъти на ден. Вярно, и Майк споменава, но за него ти си голямото чудо.
— Ако има заслуга, тя е негова и на мама. Те ни отгледаха, нищо не жалеха за нас. Такова нещо не се забравя.
И Фиск си помисли, че брат му може да е забравил, но той щеше да помни винаги.
— Е, Майк имаше трима души да му служат за пример — каза старицата. Фиск я погледна с изненада и тя добави: — Това хлапе те боготвореше.
— Хората се променят.
— Така си мислиш, нали?
Започваше лекичко да ръми.
— Прибирайте се, мисис Джърман, май ще завали.
— Знаеш ли, ако искаш, можеш да ми викаш Айда.
Фиск се усмихна.
— Някои неща не се променят, мисис Джърман.
Загледа се подир старицата, докато изчезна в къщата си. Напоследък кварталът не беше толкова безопасен, както някога. Двамата с баща му бяха монтирали на вратата й резета и шпионка. Старите хора често ставаха жертви на престъпниците.
Фиск отново погледна гроба на Бо и видя картината, запечатана навеки в ума му — Майк, разплакан над мъртвото куче.
12.
— Как си, мамо?
Майкъл Фиск погали лицето на майка си. Беше ранно утро и Гладис не изглеждаше в добро настроение. Тя се навъси и отдръпна глава. Майкъл я гледаше мълчаливо и в очите му имаше дълбока печал, а в нейните нескрита враждебност.
— Донесох ти нещо.
Той отвори пакета, който носеше, и извади кутия в луксозна опаковка. Тъй като Гладис не прояви интерес, Майкъл свали хартията сам. Показа й блузата в нейния любим лавандулов оттенък. После протегна подаръка напред, но тя отказа да го приеме. Така ставаше при всяко негово посещение. Винаги беше в лошо настроение и почти не отронваше дума. Подаръците отхвърляше категорично. Той упорито се мъчеше да я въвлече в разговор, но тя отказваше.
Майкъл се облегна назад и въздъхна. Беше разказвал на баща си, че майка му не желае да има нищо общо с него. Но старецът не бе в състояние да промени положението. Никой не можеше да диктува на Гладис с кого да е любезна. Заради това посещенията на Майкъл ставаха все по-редки. Веднъж се опита да обясни на брат си, но Джон отказа да разговаря на тази тема. Майкъл знаеше, че майка им никога не би се държала така с Джон. За нея той бе златното дете. Майкъл Фиск можеше да стане президент на Съединените щати или да спечели Нобелова награда, но в нейните очи пак щеше да си остане по-долу от големия брат. Той сложи блузата върху масата, бързо целуна майка си по бузата и излезе.