— Само не ми разправяй, че го правите безвъзмездно. Колко ти се натрупаха досега? Има ли милион? Сладка пенсийка ти се очертава. Но излезе ли всичко на бял свят, никой от нас няма да види пенсия.
— Не че не съм искал да го очистя. По дяволите, днес Тремейн пак се опита да му види сметката в лазарета, но оная гадина сякаш че има шесто чувство. Притиснеш ли го до стената, Руфъс Хармс става като отровна змия. Надзирателите поемат риск само донякъде, а и все се намира кой да рови — внезапни проверки, разни досадници от Асоциацията за граждански права. Мръсникът просто не ще да умира. Ако не вярваш, ела да опиташ.
— Добре, добре, няма смисъл да спорим. Сигурен ли си, че споменава всички по име? Как е възможно? Та той дори не знаеше кой съм.
Полковникът не се поколеба нито миг. В писмото на Руфъс не се споменаваше за човека, с когото говореше, но Рейфийлд нямаше намерение да му казва това. Станеше ли напечено, всички щяха да операт пешкира.
— Откъде да знам? Разполагал е с двайсет и пет години, за да се сети.
— И как е измъкнал навън проклетото писмо?
— Да пукна, ако знам. Надзирателят лично прегледа оная хартийка. Било най-обикновено завещание, и толкоз.
— Но все пак някак го е измъкнал.
— Сам Райдър има пръст в цялата работа. Сто на сто. Беше донесъл радио и музиката заглуши микрофона, тъй че не чух какво си разправят. Още тогава трябваше да усетя, че кроят нещо.
— Никога не съм му вярвал на тоя тип. Ако не беше взел да дрънка за невменяемост, армията отдавна да ни е отървала от Хармс.
— Вторият лист, който открихме в куфарчето на Фиск, е изписан на машина. Нямаше подпис, но съм сигурен, че е дело на Райдър. И двата документа бяха в оригинал.
— Дявол да го вземе, защо точно сега? След двайсет и пет години!
— Хармс е получил писмо от армията. Споменава го в молбата. Може то да му е опреснило паметта. Според мен доскоро или не си е спомнял какво стана, или го е спотайвал в душата си цели двайсет и пет години.
— Че защо ще го спотайва? И за какъв дявол ще му пращат писмо от армията след толкова време?
— Не знам — нервно отвърна Рейфийлд.
Всъщност знаеше. Причината бе посочена в молбата на Руфъс. Но засега Рейфийлд предпочиташе да не си хаби козовете.
— И, естествено, не разполагаш с онова тайнствено писмо от армията, нали?
— Прав си, не разполагам. Поне засега.
В гласа отсреща отново прозвучаха обвинителни нотки.
— Трябва да е в килията му, макар че нямам представа как сте го пропуснали.
— Понякога си мисля, че тоя тип е магьосник — каза Рейфийлд.
— Имал ли е и други посетители?
— Само брат му Джош Хармс. Идва горе-долу по веднъж месечно.
— А с Руфъс какво става?
— Тоя път май ще гушне китката. Инфаркт или инсулт. И да прескочи трапа, вече няма да е същият.
— Къде се намира сега?
— На път за болницата в Роаноук.
— Защо го пусна, по дяволите?
— Докторът нареди. Такава му е работата, да се грижи за хората, пък били те и затворници. Ако бях забранил, щеше да се усъмни, не смяташ ли?
— Е, дръж нещата под око и се моли Хармс да опъне петалата. Ако ли не, имай грижата.
— Я стига, кой ще му повярва.
— Не разчитай на късмета. Ами онзи Майкъл Фиск? Само той ли знае освен Райдър?
— Само той. Или поне тъй мисля. Дойде да провери историята на Хармс. Никому не е казал, спомена го при разговора. Голям фал щеше да стане. Е, преметнах го, че Хармс си пада по лъжливите обвинения. Мисля, че ми повярва. Има и как да го притиснем, защото здравата ще загази, ако се разчуе за идването му. Не вярвам да придвижи молбата.
Гласът отсреща подскочи с няколко децибела.
— Ти откачил ли си? Фиск няма думата по въпроса.
— Та той е служител от Върховния съд, за бога. С ушите си чух как го каза на Хармс.
— Знам. Много добре знам, по дяволите. Но слушай сега точно какво ще направиш. Ще се погрижиш за Фиск и Райдър. И то незабавно.
Рейфийлд пребледня.
— Искаш да очистя служител на Върховния съд и местен адвокат? Хайде бе, те нямат никакви доказателства. И с пръст не могат да ни пипнат.
— Откъде знаеш? Нямаш представа какво е имало в писмото от армията. Нямаш представа какви нови сведения може да са изровили междувременно Фиск и Райдър. А Райдър практикува право от трийсет години. Не би пуснал каква да е молба, особено пък до скапания Върховен съд. И ако случайно не знаеш, нека те просветля, че във Върховния съд не работят глупаци. Фиск не е бил път чак до теб само за да се увери, че Хармс е превъртял. Доколкото разбрах от теб самия, писмото е описвало много точно какво стана в карцера.
— Прав си — призна Рейфийлд.