— Джон Фиск. Детектив Чандлър разследва… убийството на брат ми. Името му е Майкъл Фиск. — Жената продължаваше да го гледа въпросително и той добави: — Беше сътрудник във Върховния съд.
Тя хвърли поглед към документите на бюрото си.
— И някой го е убил?
— Тук е отдел „Убийства“, нали така? — И тъй като жената този път го изгледа с подчертана досада, Фиск побърза да продължи: — Да, някой го е убил… — Погледна табелката върху бюрото. — … мис Бакстър.
— Добре, с какво по-точно мога да ви помогна?
— Бих искал да поговоря с детектив Чандлър.
— Имате ли среща?
Фиск се приведе напред и заговори тихо:
— Не съвсем, но…
— В такъв случай съжалявам, но не е тук — отсече тя.
— Мисля, че ако го потърсите по… — Той не довърши, защото жената му обърна гръб и се зае да трака на компютъра. — Вижте, наистина трябва да поговоря с детектив Чандлър.
— Нали не възразявате да ви изясня как стоят нещата при нас? — отвърна жената, продължавайки да пише. — Затрупани сме със случаи, а детективите не достигат. Налага се да степенуваме по важност. Вярвам, че ме разбирате.
Тя провлачи последните думи и се загледа в екрана. Фиск приведе лице само на сантиметри от нейното. Когато жената извърна глава, очите им се срещнаха от упор.
— Позволете и аз да ви поясня нещо. Пристигнах от Ричмънд, за да разпозная тленните останки на брат си по молба на детектив Чандлър. Изпълних молбата му. Брат ми е мъртъв. И в момента съдебният лекар разрязва гърдите му, за да извади вътрешностите орган по орган. После ще вземе триона и ще направи в черепа интермастоиден разрез точно тук. — Фиск направи с пръст въображаем клиновиден разрез върху главата на мис Бакстър, като едва се удържа да не сграбчи шепа изрусена коса. — Така ще може да извади мозъка и да проследи пътя на куршума, с който са го убили, а може би и да открие ситни парченца от гилзата. Мислех си, че ако дойда да поговоря с детектив Чандлър, не е изключено да стигнем до някои полезни идеи относно убиеца.
— Е, това всъщност е наша работа, нали? — хладно отвърна жената. — Имаме си предостатъчно проблеми и без да замесваме разни роднини в разследването. Уверена съм, че ако му потрябвате, детектив Чандлър ще ви потърси.
И тя пак му обърна гръб. Фиск сграбчи ръба на бюрото и дълбоко пое дъх в отчаяно усилие да не избухне.
— Вижте, разбирам колко сте претоварени и фактът, че ме виждате за пръв път…
— В момента наистина съм много заета, сър. Ако имате някакъв проблем, препоръчвам ви да го изложите в писмена форма.
— Искам само да поговоря с човека!
— Ще ме накарате да повикам охраната.
Фиск стовари длан върху бюрото.
— Брат ми е мъртъв! Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако смъкнете тая скапана презрителна маска и поне веднъж я замените с мъничко състрадание. А ако и за това не ви стигат силите, преструвайте се.
— Аз съм Буфърд Чандлър.
Фиск и Бакстър се завъртяха едновременно. Чандлър беше чернокож, малко над петдесет, с побеляла къдрава коса, също тъй побелял мустак и висока, масивна фигура, съхранила все още следи от спортуването на младини. Под мишницата му висеше празен кобур и петно от смазка по ризата очертаваше къде е била дръжката на револвера. Той намести трифокалните си очила и огледа Фиск от глава до пети.
— Аз съм Джон Фиск.
— Чух. Всъщност изслушах целия разговор.
— Тогава знаете какво ми наговори той, детектив Чандлър — каза Бакстър.
— До последната дума.
— И няма ли да кажете нещо?
— Да, ще кажа.
Бакстър хвърли на Фиск злорад поглед.
— И какво е то?
— Мисля, че този младеж ви даде много добър съвет. — Чандлър кимна на Фиск. — Елате да поговорим.
Двамата тръгнаха по оживените коридори и се озоваха в тесен, разхвърлян кабинет.
— Заповядайте — посочи Чандлър единствения стол в помещението, освен онзи зад бюрото. Върху него имаше купчина папки. — Сложете ги на пода. Само внимавайте да не закачите някое веществено доказателство. Напоследък не смея и да се оригна, докато ги разглеждам. Веднага изскача някой и се развиква: „Недопустимо! Освободете този мил главорез, моя клиент.“
Докато Чандлър се настаняваше зад бюрото, Фиск много внимателно премести папките.
— Не искам да се извинявате за онова, което наговорихте на Джуди Бакстър — каза детективът.
— Нямах подобно намерение.
Чандлър едва удържа усмивката си.
— Добре, да започнем по ред. Съжалявам за брат ви.
— Благодаря — глухо отвърна Фиск.
— Вероятно го чувате за пръв път, откакто влязохте тук, нали?
— Откровено казано, да.