— Значи сте работили в полицията? — небрежно подхвърли Чандлър и се усмихна на изненадата му. — Средният гражданин няма представа що е аутопсия и как се прави интермастоиден разрез. Ако съдя по държанието пред мис Бакстър, стойката и телосложението ви, бих казал, че си имам работа с бивш полицай.
— Защо бивш?
— Ако още бяхте на служба, колегите от Ричмънд щяха да ми кажат, когато им позвъних. А освен това почти не съм виждал действащ полицай да носи костюм в свободното си време.
— Познахте. Радвам се, че точно вие водите следствието, детектив Чандлър.
— Заедно с още четирийсет и два неразкрити случая. — Фиск смаяно тръсна глава, а Чандлър продължи: — Бюджетни съкращения и тъй нататък. Вече дори нямам партньор.
— Казано с други думи: не се надявайте на чудо.
— Ще направя всичко възможно, за да заловя убиеца на брат ви. Но не мога да гарантирам успех.
— Тогава какво ще кажете за малко неофициална помощ?
— Тоест?
— В Ричмънд съм работил по доста убийства заедно с детективите. Много неща научих и не съм ги забравил. Дали пък да не ме вземете за партньор?
— Официално погледнато, това е абсолютно недопустимо.
— Официално погледнато, напълно ви разбирам.
— Какво работите сега?
— Адвокат по криминални дела — каза Фиск. Чандлър вдигна очи към тавана. — И се гордея с професията си, детектив Чандлър.
Чандлър кимна към вратата зад гърба му.
— Затворете, ако обичате. — Той помълча, докато Фиск затвори и се върна на стола. — А сега, въпреки всички доводи на здравия разум, смятам да приема вашата помощ, когато потрябва.
Фиск поклати глава.
— Вече съм тук. Защо да губим време? Знаете, че след първите четирийсет и осем часа шансовете за разкриване на убийство падат главоломно.
Боеше се, че това може да ядоса Чандлър, но детективът остана спокоен.
— Имате ли визитна картичка, за да знам къде да ви търся?
Фиск написа върху гърба на картичката домашния си номер и му я подаде. В замяна Чандлър му връчи своята с цяла колонка номера.
— Служебен, домашен, пейджър, факс, клетъчен телефон — когато се сетя да го нося, което не е особено често.
Чандлър отвори една папка върху бюрото си и я прелисти. Макар и наопаки, Фиск успя да разчете името на брат си.
— Казаха ми, че бил убит при грабеж.
— Във всеки случай натам сочи предварителното заключение.
Фиск долови в гласа му странни нотки.
— Да не би сега да клоните към друг извод?
— Говоря за предварителното заключение. — Чандлър затвори папката и погледна Фиск. — Доколкото знаем засега, фактите около случая са съвсем прости. Брат ви е намерен на предната седалка в колата си на една уличка край река Анакостия с огнестрелна рана в дясното слепоочие и изходна рана на лявото. Калибърът изглежда доста голям. Не открихме куршума, но издирването продължава. Може би убиецът го е прибрал, за да няма как да направим балистична експертиза, ако случайно попаднем на оръжието.
— Голям куражлия ще да е бил, за да се рови из тъмното по уличката, докато на два метра зад гърба му лежи труп.
— Вярно. Но пък и не е изключено тепърва да намерим куршума.
— Разбрах, че портфейлът му липсвал.
— Нека го кажем по друг начин. Не открихме портфейл. Имаше ли навика да излиза без пари и документи?
Фиск за момент извърна глава.
— През последните години рядко се виждахме, но според мен би трябвало да носи портфейл. Не го ли намерихте в апартамента му?
— По-кротко, Джон. Трупът на брат ти бе открит едва вчера. — Чандлър отвори бележника си и взе химикалка. — Между другото, оная уличка е и свърталище на наркомани. Знаеш ли някога да е употребявал наркотици? Епизодично или по-често?
— Не. Не употребяваше.
— Но не можеш да бъдеш сигурен, нали? Току-що каза, че рядко сте се виждали. Прав ли съм?
— С каквото и да се захванеше, брат ми винаги си поставяше най-високата цел, а след това я надхвърляше. Наркотиците просто не влизат в това уравнение.
— Имаш ли представа защо е отишъл в онзи квартал?
— Не, но може да са го отвлекли от друго място, преди да попадне там.
— Желаеше ли някой смъртта му?
— Не мога да си представя.
— Врагове? Ревниви съпрузи? Дългове?
— Не. Но повтарям, аз не съм най-добрият свидетел по въпроса. Имаш ли предварително заключение за времето на смъртта?
— Съвсем смътно. Чакам официалните резултати. Защо?
— Току-що идвам от моргата. Докоснах ръката на брат си. Беше мека, гъвкава. Вкочаняването отдавна е отминало. В какво състояние са го открили снощи?
— Нека просто да кажем, че е лежал доста време.
— Изненадващо. От думите ти излиза, че мястото е оживено.