— Не изглежда да е убит в колата.
— Правилно. Вероятно са го убили другаде, а после са сложили тялото на предната седалка. И този дребен извод ни прехвърля на съвсем нова територия.
— Значи говорим за нещо далеч по-конкретно от случайно отвличане и убийство.
— Може би, макар че не е изключено някакви типове да са го отвлекли и евентуално да са го принудили да тегли пари от банков автомат. Той отказва, онези го гръмват. Хваща ги страх и го зарязват в колата.
— В такъв случай около автомата трябва да са останали някакви следи. Открихте ли нещо?
— Не, но тия машинки са доста.
— И доста народ ги използва. Минал е поне ден, все някой трябва да е забелязал.
— Няма гаранция. Мъчим се да изясним придвижването на брат ти през последните четирийсет и осем часа. За последен път са го видели в четвъртък вечерта в апартамента му. След това пълна мъгла.
— Ако някой го е отвлякъл, къде са отпечатъците? Повечето любители на банковия трик нямат чак толкова ум, че да носят ръкавици.
— Все още проверяваме.
— Знаеш ли още какво забелязах?
— Казвай.
Фиск дръпна вратата на колата и посочи вътрешния ръб под ключалката. Чандлър измъкна очила, сложи си ги и видя какво има. Надяна гумени ръкавици, лекичко откачи лепенката и се вгледа внимателно в нея.
— Колата е минала през сервиз съвсем наскоро.
— Техниците препоръчват маслото да се сменя на всеки три месеца или пет хиляди километра. Затова слагат лепенка с бъдещата дата и километраж — да не забравиш кога да се явиш пак. Като извадим три месеца, излиза, че брат ми е бил на сервиз само три дни, преди да намерят трупа му. Сега погледни препоръчания километраж и извади пет хиляди километра. Горе-долу би трябвало да съвпада със сегашните показания.
Чандлър бързо пресметна наум.
— Сто трийсет и осем хиляди, четиристотин шейсет и девет.
— Погледни сега километража на хондата.
Чандлър се приведе навътре и провери. Сетне се озърна към Фиск с леко разширени очи.
— През последните три дни някой е изминал с тази кола около хиляда и триста километра.
— Точно така — кимна Фиск.
— Къде е ходил, по дяволите?
— Лепенката не споменава името на сервиза, но вероятно е най-близкият до квартирата му. Отскочи дотам, може и да узнаеш нещо полезно.
— Прав си. Просто не мога да повярвам, че сме го пропуснали — каза Чандлър. Той прибра лепенката в пластмасова торбичка, която извади от джоба си, и надраска нещо отвън. — А, и още нещо, Джон.
— Да?
Чандлър размаха торбичката.
— Край на проверките.
23.
Половин час по-късно Чандлър и Фиск минаха през главния вход на Върховния съд.
Отвътре сградата изглеждаше огромна и потискаща. Най-силно впечатление направи на Фиск абсолютната, едва ли не зловеща тишина. Това граничеше с халюцинация — да се опиташ да си представиш, че отвън все още съществува шумен, забързан свят. Фиск си спомни другото безмълвно място, което бе посетил днес — моргата.
— С кого имаме среща? — попита той.
Чандлър посочи група мъже, които енергично се задаваха по коридора.
— С тях.
Когато хората наближиха, стъпките им отекнаха като оръдейна канонада под високите сводове. Единият беше облечен в костюм; другите двама носеха униформи и кобури с револвери.
— Детектив Чандлър? — Човекът в костюма протегна ръка. — Аз съм Ричард Пъркинс, разпоредител на Върховния съд.
Пъркинс беше висок малко под метър и осемдесет, костелив, с щръкнали хлапашки уши и побеляла коса, сресана право напред като замръзнал водопад над челото. Той представи спътниците си.
— Началникът на охраната Лио Деласандро; неговият заместник Рон Клаус.
— Приятно ми е — каза Чандлър и забеляза, че Пъркинс гледа въпросително към Фиск. — Това е Джон Фиск. Брат на Майкъл Фиск.
Всички побързаха да изразят съболезнования.
— Трагедия. Безсмислена трагедия — каза Пъркинс. — Тук ценяхме Майкъл толкова много. Ще ни липсва.
Фиск се помъчи да изглежда трогнат от цялото това демонстративно съчувствие.
— Заключихте ли кабинета на Майкъл Фиск, както помолих? — попита Чандлър.
Деласандро кимна.
— Беше малко трудно, защото там работи още един сътрудник. Двама на кабинет, такава е нормата.
— Да се надяваме, че няма да я нарушим за дълго.
— Ако желаете, можем да отидем в моя кабинет и да обсъдим задачите ви, детектив Чандлър — предложи Пъркинс. — Отсреща, в края на коридора.
— Да вървим.
Когато Фиск закрачи заедно с тях, Пъркинс спря и се озърна към Чандлър.