Докато слушаше Рамзи, Фиск изпита странното чувство, че е като далечен роднина на погребение, приемащ съболезнования за покойник, когото изобщо не познава.
— Да, разбира се — отвърна той.
Рамзи погледна Пъркинс и кимна към Чандлър и Маккена.
— Кои са тези хора и какво искат?
Пъркинс обясни положението стегнато и делово, макар да бе ясно, че още преди да го изслуша докрай, Рамзи вече е обмислил тактиката си пет хода напред.
— Би ли помолил детектив Чандлър и агент Маккена да дойдат насам, Ричард?
След официалното представяне Рамзи се обърна към Чандлър.
— Струва ми се, че най-добрият подход към задачата е да седнем със съдия Мърфи и неговите сътрудници и да прегледаме всички дела, по които работеше Майкъл. Както разбирате, търся компромис между вашето право да разследвате случая и задължението на съда да пази в тайна своето мнение, докато не дойде време то да бъде оповестено.
— Добре — кимна Чандлър и си помисли: само това оставаше, да ми лепнат после изнасяне на поверителни сведения.
Рамзи продължи:
— Не виждам пречка да разгледате личните вещи на Майкъл, ако изобщо ги е държал тук. Моля само да оставите настрани служебните документи, докато не поговорите със съдия Мърфи. Ако случайно се появи връзка между смъртта на Майкъл и някое от делата, по които е работил, можем да се споразумеем за най-подробно проучване.
— Добре, господин председател — каза Чандлър. — Вече имах кратък разговор със съдия Мърфи.
Маккена побърза да се съгласи с предложението.
Рамзи се обърна към Пъркинс.
— Ричард, ако обичаш, съобщи на съдия Мърфи и неговите сътрудници, че детектив Чандлър би искал да се срещне с тях колкото може по-скоро. Предполагам, че ще е най-удобно да уговорим срещата за утре след заседанието.
— Чудесно — отвърна Чандлър.
— Освен това ще се погрижа да прикрепя към вас правен съветник, който да координира работата и да решава евентуалните въпроси, свързани със съдебната тайна. Сара, утре си тук, нали? Ти беше близка с Майкъл.
Фиск я огледа и неволно се запита: доколко близка?
Рамзи отново протегна ръка към Фиск.
— Бих ви помолил да ме уведомите кога ще е погребението. — После той се завъртя към Пъркинс и изрече многозначително: — Ричард, моля те да наминеш в кабинета ми, след като поговориш със съдия Мърфи.
Когато Рамзи и Пъркинс се отдалечиха, Маккена отново надникна в кабинета на Майкъл Фиск.
— Мистър Деласандро — каза Чандлър, — за да сведем суматохата до минимум, утре ще доведа екип. Така няма да се наложи да претърсваме кабинета повторно.
— Благодаря — отвърна Деласандро.
— Искам обаче тази врата да бъде заключена, докато се върна — продължи Чандлър. — Никой не бива да влиза, това се отнася както до вас и мистър Пъркинс — той погледна втренчено агент Маккена, — така и до всеки друг.
Докато Деласандро кимаше, Маккена хвърли мрачен поглед на детектива.
Фиск се озърна и забеляза, че Райт зяпа Чандлър. Младежът бързо затвори вратата на кабинета си и ключалката щракна отвътре. Умно момче, помисли си той.
Докато Фиск и Чандлър вървяха към изхода, изотзад ги догони гласът на Сара.
— Ще имате ли нещо против да ви изпратя?
— Аз не възразявам — каза Чандлър. — Джон?
Фиск сви рамене.
Отново закрачиха. Изведнъж Чандлър се усмихна.
— Защо ли имам чувството, че току-що съм разговарял с Всевишния?
— Мнозина имат такова чувство след среща с председателя — отвърна Сара с усмивка.
— Значи работите при съдия Найт? — попита Фиск.
— Да, започнах втора година.
Завивайки зад ъгъла, тримата едва не се сблъскаха с Елизабет и Джордан Найт.
— О, съдия Найт, тъкмо за вас говорехме — каза Сара и представи спътниците си.
— Сенаторе — каза Чандлър, — високо ценя онова, което вършите за столицата. Ако не бяхте успели да прокарате онези специални фондове за полицията, сега щях да гоня убийците с велосипед.
— Както знаете, това е само капка в морето. Проблемите са се трупали с десетилетия и ще трябва още толкова време, за да ги разрешим — изрече Найт с ораторски тон. Той погледна Фиск и гласът му омекна. — Съжалявам за брат ви, Джон. Не го познавах лично. Рядко идвам в съда. Почна ли прекалено често да обядвам с жена си, вестникарите тутакси вдигат шум, че се опитвам да диктувам решенията й. Сигурно са забравили, че споделяме дом и легло. Но моля да приемете най-искрени съболезнования към цялото ви семейство.
Фиск благодари и добави:
— Не че е кой знае какво, но гласувах за вас.
— Всеки глас има значение. — Найт погледна жена си и се усмихна сърдечно. — Също като тук, нали, госпожо съдия? Как го каза Бренан? За всяко решение трябват поне пет гласа. Божичко, де да имах само толкова грижи. Щях да съм с петнайсет кила по-лек и без нито един бял косъм.