Елизабет Найт не се усмихна. Очите й бяха зачервени като на Сара и изглеждаше по-бледа от обикновено.
— Сара — каза тя, — бих искала да се видим утре, като приключи следобедното заседание. — Изкашля се. — И ако обичаш, поговори със Стивън за изложението по делото „Ченс“. Трябва ми за утре. Може да работи цяла нощ, но утре го искам на бюрото си.
Гласът й бе изтънял, почти писклив.
Сара явно се стресна.
— Веднага ще му кажа, съдия Найт.
Елизабет хвана ръката й.
— Благодаря. — Тя преглътна мъчително. — Моля те, не забравяй, че утре в седем давам вечеря в чест на съдия Уилкинсън.
— Записала съм си — неохотно каза Сара.
Най-сетне Елизабет Найт погледна Фиск.
— Брат ви беше много талантлив юрист, мистър Фиск. Знам, че може да прозвучи безсърдечно, но въпреки всичко работата в съда ще продължи. — Тя уморено добави: — Отдавна научих този урок. Приемете още веднъж моите съболезнования. — Тя погледна часовника си. — Джордан, ще закъснееш за срещата в Капитолия. А и аз имам още малко работа. — Озърна се към Фиск. — Моля да ни извините.
Фиск сви рамене.
— Както казахте, машината не спира.
След като съпрузите си тръгнаха, Сара подхвърли:
— Съдия Найт е строга, но справедлива. — Тя хвърли бърз поглед към Фиск. — Сигурна съм, че не е искала да бъде груба.
— Аз пък мисля, че искаше — каза Фиск.
— Е, за да стигне на този пост, вероятно е трябвало да работи колкото трима мъже — намеси се Чандлър. — Такова нещо не се забравя.
— Радвам се да чуя едно разкрепостено мнение — каза Сара.
— Ако познавахте жена ми, нямаше да се учудвате.
Сара се усмихна.
— Рамзи и Найт гледат на живота от различен ъгъл, макар че нерядко работят заедно. Всъщност той е много благосклонен към нея. Може би не обича да спори с жени. Нали е от старото поколение.
— Не мисля, че има значение дали е мъж или жена — грубовато подхвърли Фиск.
— Тя е изключителен юрист — възрази Сара.
В този момент се раздаде писукане. Чандлър посегна към колана си, откачи пейджъра и погледна номера на екрана.
— Мога ли да използвам телефон? — попита той.
Сара го поведе по коридора.
След минута Чандлър се върна и уморено поклати глава.
— Още двама симпатяги ме чакат. Огнестрелни рани в главите. С късмет съм се родил, и това си е.
— Ще ме откараш ли до управлението да си взема колата? — попита Фиск.
— В обратната посока съм.
— Аз мога да ви откарам — бързо каза Сара. Двамата я погледнаха. — За днес приключих. Не че съм свършила кой знае какво. — Тя наведе глава и се усмихна тъжно. — Смешното е, че Майкъл не би одобрил такова отношение към работата. Никога не съм виждала толкова всеотдаен човек.
И тя се вгледа в очите на Фиск, сякаш искаше да подчертае думите си.
— Отскочете някъде на вечеря — предложи Чандлър. — Сигурно ще намерите за какво да си поговорите.
Фиск се озърна, явно смутен от тази идея, но накрая кимна.
— Готова ли сте?
— Само минутка. — Сара уморено тръсна глава. — Трябва да кажа на Стивън, че тая нощ го чака работа.
Докато тя се отдалечаваше, Чандлър подхвърли:
— Джон, постарай се да разбереш какво знае. Тя е била близка с брат ти… за разлика от теб.
— Не ме бива много по интригите — промърмори Фиск.
Чувстваше се виновен, че крои планове зад гърба й. Но трябваше да се стегне; та той дори не я познаваше. Сякаш усетил мислите му, Чандлър каза:
— Джон, знам, че е умна, хубава и колежка на брат ти. Виждам, че е потресена от смъртта му. Но не забравяй едно.
— Какво?
— Всичко това не е повод да й се довериш.
И с тия прощални думи Чандлър се отдалечи.
26.
Джордан Найт стоеше на прага на кабинета и гледаше жена си. Елизабет Найт бе навела глава над бюрото. Пред нея имаше няколко разтворени книги, но очевидно тя не четеше нито една от тях.
— Няма ли да приключваш за днес, скъпа?
Тя изненадано надигна глава.
— Джордан, мислех, че си тръгнал за срещата.
Той пристъпи до нея и почна лекичко да масажира тила й.
— Отмених я. А сега е време да се прибираме.
— Но аз имам още много работа. Всички сме изостанали. Толкова е трудно…
Сенаторът я хвана за лакътя и й помогна да стане.
— Бет, и най-важните работи не са чак толкова важни — решително каза той. — Хайде да си вървим.
Няколко минути по-късно правителствена лимузина ги возеше към дома им. След топъл душ, лека вечеря и чаша вино Елизабет Найт си легна и се почувства почти нормално. Съпругът й седна до нея, вдигна краката й в скута си и ги разтърка.