— Едва сега се сещам, че днес не съм слагал залък в уста — каза Фиск, отхапвайки от тортилата.
— Често ми се случва. Тази сутрин май изядох една ябълка.
— Не е добре. — Той плъзна поглед по нея. — Нямаш излишни килограми.
Тя отвърна на погледа. Въпреки широките рамене беше почти мършав, яката на ризата висеше хлабаво около шията му, а и в талията бе твърде слаб за размерите си.
— Ти също.
Двайсет минути по-късно Фиск бутна настрани празната чиния и се облегна назад.
— Знам, че си заета, затова няма да ти губя времето. С брат ми рядко се виждахме. Между двама ни се натрупа информационна пустота и трябва да я запълня, ако искам да разбера кой го е извършил.
— Мислех, че това е работа на детектив Чандлър.
— И моя… неофициално.
— Заради полицейския опит? — попита Сара. Фиск изненадано вдигна вежди. — Майкъл често ми е разказвал за теб.
— Така ли?
— Да, точно така. Той се гордееше с теб. Разправяше как от ченге си станал адвокат по криминални дела. Много интересни разговори сме водили на тази тема.
— Слушай, не е твърде приятно съвсем непознати хора да обсъждат живота ми.
— Няма от какво да се смущаваш. Просто го смятахме за интересна промяна в кариерата.
Фиск сви рамене.
— Докато бях полицай, имах само една грижа — да прибера колкото се може повече престъпници зад решетките. Сега си изкарвам хляба, като ги защитавам. Откровено казано, беше почнало да ми дожалява за тях.
— Не бях чувала такова нещо от полицай.
— Нима? И с колко полицаи си имала работа?
— Скарана съм с пътните правила, та честичко ме глобяват. — Тя се усмихна закачливо. — Слушай, кажи наистина как ти хрумна да си смениш професията.
Той помълча, опипвайки разсеяно ножа.
— Спипах един тип с пакет кокаин. Беше куриер на някакви наркопласьори, всъщност съвсем дребна риба; просто пренасяше товара от точка А до точка Б. Не очаквах такава находка, бях го спрял по съвсем друга причина. Вадя тухлата от багажника и изведнъж онзи почва да мънка като първолаче, че в пакета имало сирене. — Фиск погледна Сара право в очите. — Представяш ли си? По-добре да беше заявил, че няма представа как се е озовал в багажника. Тогава адвокатът му поне би имал някакъв шанс за защита. Опитай да изкараш пред съдебните заседатели тоя тип, дето от сто километра прилича на улична отрепка, а после върви им обяснявай, че според него в пакета нямало смърт и страдания за децата им. — Той поклати глава. — Един вкарваш в затвора, нови десет изникват на негово място. Просто нямат друга възможност. Ако имаха, щяха да я използват. Лошото е, че лишиш ли хората от надежда, вече не дават пет пари какво ще стане с тях или с другите.
Сара се усмихна.
— Нещо смешно ли казах? — попита Фиск.
— Говориш съвсем като брат си.
Фиск помълча и опипа едно влажно кръгче върху покривката.
— Често ли се срещахте с Майкъл?
— Да, много често.
— И не само по служба?
— Излизахме заедно, ходехме по заведения. — Тя отпи от коктейла и се усмихна. — Никога не съм давала показания.
— Понякога не е много приятно.
— Наистина ли?
— Да. Ето например: нещо ми подсказва, че смъртта на Майк не те е изненадала чак толкова много. Прав ли съм?
Маската на безразличие мигновено изчезна.
— Не. Бях ужасена.
— Ужасена, да. А изненадана?
Сервитьорката се приближи и попита дали ще искат десерт или кафе. Фиск помоли за сметката.
Следа малко се върнаха в колата и потеглиха към столицата. Беше започнало да ръми. Във Вашингтон човек никога не можеше да знае какво ще е времето през октомври. Случваше се ту студено, ту умерено или горещо. В момента навън тегнеше задушна влага и Сара включи климатика на пълна мощност.
Фиск я изгледа въпросително. Тя забеляза това, въздъхна и бавно заговори.
— Напоследък Майкъл изглеждаше нервен, разсеян.
— Обичайно ли беше това за него?
— През последните шест седмици подготвяме непрекъснато съдебни становища. Всички сме грохнали, а на Майкъл като че нищо му нямаше.
— Мислиш ли, че е било свързано с нещо в съда?
— Майкъл почти нямаше личен живот.
— А ти?
Тя го изгледа раздразнено, но премълча.
— Предстоят ли някакви важни, противоречиви дела? — попита той.
— При нас всички дела са важни и противоречиви.
— Споменал ли ти е нещо конкретно?
Сара мълчеше и гледаше право напред.
— Каквото и да ми кажеш, ще е от полза, Сара.
Тя намали скоростта.
— Странен човек беше брат ти. Знаеш ли, че още по тъмно слизаше в деловодството, за да не изпусне някой интересен случай?
— Не съм изненадан. Той не обичаше да претупва работата. Какъв е обичайният ред за обработка на документите?