— Джон, не мисля, че идеята е добра.
— Аз пък мисля, че е страхотна.
— Няма как да влезем.
— Аз имам ключ — каза Фиск и като видя изненадата й, побърза да обясни: — Помогнах му да си пренесе багажа, когато започна работа във Върховния съд.
— Няма ли да има полицейски печати или нещо такова?
— Чандлър каза, че ще претърси апартамента утре. — Фиск погледна Сара. — Не бой се, ти оставаш в колата. Ако нещо се случи, просто изчезваш.
— Ами ако завариш вътре убиеца на Майкъл?
— Имаш ли щанга в багажника?
— Да.
— Значи днес съм късметлия.
Сара въздъхна тревожно.
— Дано да знаеш какво вършиш.
Дано, помисли си Фиск.
27.
Когато стигнаха до сградата, където беше апартаментът на Майкъл Фиск, Сара спря на паркинга зад ъгъла.
— Отвори багажника — каза Фиск, преди да излезе.
Тя го чу как тършува отзад. После лицето му ненадейно изникна до страничния прозорец. Сара бързо свали стъклото.
— Заключи вратите, остави двигателя да работи и си отваряй очите на четири, разбра ли?
Тя кимна и забеляза, че Фиск стиска в едната си ръка щангата, а в другата фенерче.
— Ако те хване страх, просто си тръгвай. Аз съм голямо момче. Все някак ще се добера до Ричмънд.
Сара упорито поклати глава.
— Не мърдам оттук.
Докато го гледаше как завива зад ъгъла, тя внезапно се сети за нещо. Изчака около минута, за да бъде сигурна, че е влязъл, после изкара колата на улицата и паркира срещу сградата. Извади клетъчния си телефон и здраво го стисна. Ако забележеше нещо подозрително, щеше да позвъни в апартамента, за да предупреди Фиск. Планът изглеждаше добър. Само се надяваше, че няма да влезе в действие.
Фиск затвори вратата зад себе си, включи фенерчето и се огледа. Не видя признаци някой да е претърсвал апартамента.
Той мина в кухненския бокс, отделен от хола с дълъг плот. В едно от чекмеджетата откри две найлонови торбички и ги надяна върху ръцете си, за да не оставя отпечатъци. Отзад имаше вратичка към килера, но Фиск не й обърна внимание. Вътре сигурно нямаше нищо. Брат му не беше от хората, които трупат камари консервиран грах и царевица.
Прекоси хола, после провери гардероба, но джобовете на костюмите се оказаха празни. След това се упъти към спалнята в дъното на апартамента. Паркетът беше стар и скърцаше на всяка стъпка. Отвори вратата и надникна. Леглото не беше оправено, тук-там лежаха разхвърляни дрехи. Провери джобовете — нищо. В ъгъла имаше малко бюро. Претърси го внимателно, но и тук удари на камък. От стената отзад се подаваше електрически кабел и Фиск замислено се навъси, повдигайки края му. Погледна до бюрото, но не откри каквото очакваше — портативния компютър, който трябваше да се включва към кабела. Липсваше и куфарчето на брат му — подарък от Джон по случай завършването на университета. Трябваше после да пита Сара за куфарчето и компютъра.
След като приключи със спалнята, той се върна обратно към кухнята. Спря за миг и напрегнато се ослуша. Пръстите му здраво стиснаха щангата. Изведнъж той вдигна желязото, хвърли се напред, рязко отвори вратата на килера и насочи лъча навътре.
Човекът изхвръкна като снаряд и го блъсна с рамо в корема. Фиск изпъшка, изтърва фенерчето, но успя да запази равновесие и стовари щангата върху врата на противника. Чу задавен вик; човекът обаче се опомни много по-бързо, отколкото бе очаквал. Две мощни ръце грабнаха Фиск и го метнаха през плота. Той се просна на пода и усети как рамото му изтръпва. Въпреки всичко успя да се завърти и да препъне човека, който бягаше към вратата. Отново удари с щангата, но в тъмното не бе точен и само нащърби паркета. В челюстта му се вряза тежък юмрук. Фиск замахна и също улучи.
Сетне врагът скочи на крака и светкавично излетя през вратата. Фиск мъчително се надигна и хукна подир него, стискайки рамото си. Чу тропот по стълбището. Докато се влачеше надолу, входната врата на сградата изтрещя. Десет секунди по-късно Фиск излезе на улицата. Огледа се. Нейде наблизо прозвуча клаксон.
Сара свали страничното стъкло и посочи надясно. Фиск с всичка сила побегна под дъжда и зави зад ъгъла. Сара включи на скорост, но трябваше да изчака, докато отминат две коли, после бясно подкара след него. Зави, продължи до следващата пресечка и не видя никого. Върна назад, отби по друга улица, после трескаво подкара по трета. Едва не изписка от облекчение, когато зърна Фиск да стои задъхан насред платното. Изскочи от колата и се втурна към него.
— Джон, слава богу, добре си.
Фиск беше бесен, че е изтървал онзи тип. Обикаляше в кръг и яростно тропаше.
— Мамка му! Мътните да го вземат!